Всички авторски страници

Авторски

• PBS News Hour: What is the Epiphany? Here’s a quick guide

   

  Christians around the world will mark the Epiphany on Jan. 6 with a series of celebrations that go from parades and gift-giving for children to the blessing of water. The holiday is also called the Feast of Epiphany, Three Kings Day and Theophany.

  Why is it known with different names?

  Some Western Christian churches know the feast day as Three Kings Day. It recalls the visit of three Magi, or wise men, to the infant Jesus, and their sense of wonder at the encounter. It is the 12th day after Christmas and closes the Christmas season.

  Eastern traditions call it Theophany, and they focus on the baptism of Jesus by John the Baptist. Orthodox Christians also know it as the Baptism of Christ.

  What does Epiphany mean?

  The Greek word “epiphaneia” means “appearance” or “manifestation,” and it refers to the manifestation of Jesus to the world, according to Encyclopedia Britannica.

  .

  

  How is it celebrated?

  The day is often celebrated by Catholics in Spain with parades that include decorative floats carrying people dressed as the biblical kings who brought gifts to the infant Jesus. Children in Spain and in some parts of Latin America traditionally unwrap holiday gifts that elsewhere in the world are delivered by Santa Claus on Christmas Day.

  Greeks celebrate Epiphany with blessing of the waters ceremonies across the country, which is primarily Orthodox.

  .

  

  In Bulgaria, some observers plunge into rivers and lakes to retrieve crucifixes, in an old ritual marking the feast of Epiphany, also known as the Apparition of Christ.

  By tradition, a crucifix is cast into the waters of a lake or river. It’s believed that the person who retrieves it will be freed from evil spirits and will be healthy through the year. After the cross is fished out, the priest sprinkles believers with water using a bunch of basil.

  When is it celebrated?

  Orthodox Christian churches in Bulgaria, Greece and Romania celebrate the feast on Jan. 6. But for Orthodox Churches in Russia, Serbia and Ukraine that follow the Julian calendar, Epiphany is celebrated on Jan. 19, as their Christmas Eve falls on Jan. 6.

  .

  

  What is the origin of Epiphany?

  It originated in the Eastern church and originally included a celebration of the birth of Jesus, according to Encyclopedia Britannica, which in its entry says that by the fourth century, the church in Rome began celebrating Epiphany separately on Jan 6.

  Associated Press religion coverage receives support through the AP’s collaboration with The Conversation US, with funding from Lilly Endowment Inc. The AP is solely responsible for this content.

  .

  Source: PBS News Hour

   

• Здравка Евтимова удостоена с наградата „Доктор Т. О’Конър Слоун“

  .

  ЗДРАВКА ЕВТИМОВА ПОЛУЧИ ОТ САЩ НОВОУЧРЕДЕНА НАГРАДА ЗА ФАНТАСТИКА

  От американското издателството отбелязват, че творчеството на авторката обогатява литературата като цяло

  Здравка Евтимова е удостоена с новоучередената награда за фантастика „Доктор Т. О’Конър Слоун“ (Dr. T. O’Connor Sloane) в САЩ, съобщи БТА, позовавайки се на информация от писателката. Призът се връчва от американското издателство Starship Sloane Publishing.

  Zdravka Evtimova Receives the Inaugural 2023 Dr. T. O’Conor Sloane Prize in Speculative Fiction

  „Тази награда отбелязва значителния и траен принос на Здравка Евтимова в областта на фантастиката чрез нейните уникални творческа визия и глас, вдъхновяваща оригиналност и утвърдили се, получили висока оценка творби, отличени с международни награди“, гласи текстът върху сертификата, съпътстващ литературната награда.

  В сайта на издателството е отбелязано, че Здравка Евтимова е „един от най-изтъкнатите съвременни български автори, чието разпознаваемо творчество, удостоявано с международни награди, обогатява в дълбочина литературата в сферата на фантастиката и в по-широк план – литературата като цяло“.

  Съобщението завършва с поздравлението „Честито, Здравка! Приветстваме вашите литературни постижения. Наздраве“, подписано от Джъстин Т. О’Конър Слоун, главен редактор на Starship Sloane Publishing Company, Inc.

  Както БТА писа, в началото на месец декември Starship Sloane Publishing издаде романа на Здравка Евтимова „Той носи моето мълчание“ (He May Wear My Silence). В началото на 2023 г. авторката на „Кръв от къртица“ получи от САЩ и диплом за най-добър разказ с научнофантастични елементи. Тогава нейното произведение „На Димитър – поет“ (For Dimitar – A poet) бе събрало най-много гласове от писатели и читатели на научнофантастична литература в платформата Critters.

  Източник: в. „Сега“

  .

• Радев, Вучич и Новак с обща декларация в защита на семейството

  .

  Обща декларация в защита на семейството е подписал българския президент Румен Радев заедно със сръбския държавен глава Александър Вучич и унгарската президентка Каталин Новак.

  Тримата са се обявили за „мрежата на приятелски настроените към семействата президенти“, става ясно от декларацията, която е публикувана на сайта на двореца „Шандор“.

  Документът е публикуван на унгарски и английски език на уебсайта на двореца Шандор.

  Ето го пълният текст на декларацията:

  „Ние, Мрежата на приятелски настроените към семейството президенти, считаме началото на всяка година за подходящо време да се поучим от миналото и да планираме бъдещето, да подновим нашия оптимизъм и надежда и да прегърнем възможностите, които предстоят, и важните проблеми за нас. По този повод ние издигаме глас за значението на семействата в днешния свят. Убедени сме, че семействата са основата на нашето общество, източникът на нашите ценности и силата на нашите нации. Семейството осигурява подкрепа, напътствия и любов и формира нашия характер и идентичност. Семейството е и най-добрата среда за отглеждане на деца, които определят пътищата на нашите нации и оформят бъдещето на нашето земно кълбо. Силните семейства гарантират културата на отговорност, която допринася за устойчивостта и намалява заплахите от изменението на климата.

  Вярваме, че семействата заслужават защита, помощ и признание от страна на държавите и обществата. Ето защо ние твърдо подкрепяме политики, които насърчават благосъстоянието на семействата и укрепват семейното сближаване, осигуряват благоприятна среда за създаване на семейства, дават възможност на жените да се стремят както като майки, така и като специалисти, подпомагат нуждаещите се и осигуряват сигурно бъдеще за децата.

  Насърчаваме нашите граждани през тази година да продължат да се грижат за семейството като най-важната институция в нашите общества и да подават ръка на нуждаещите се. Нека направим промяна за нашите семейства, а оттам и за нашите държави.“

  „Пожелаваме Ви мир, благоденствие, здраве и щастлива Нова година от нашето семейство за Вашето!

  Каталин Новак, президентът на Унгария
  Александър Вучич, президентът на Република Сърбия
  Румен Радев, президентът на Република България“

  Източник: Lentata.com, по информация на „24 часа“ и dnes.bg

  .

• „Неизбежният съюз“ – книга от 1938 г., прогнозираща съюза на Хитлер и Сталин, излезе за пръв път на български

  .

  Лъчезар Тошев,

  Тoshev.blogspot.com

  .

  

  

  .

  Книгата е издадена през 1938 г. в Женева, на френски език, като авторът използва псевдонима Габриел Лесли. Първото издание на български език е дело на издателство „РИВА“. Преводач от френски език е архитект Йордан Ликов – внук на автора, а художник на корицата е доц. Чавдар Гюзелев.

  .

  

  .

  ПРЕДИСЛОВИЕ

  от Тони Николов

  Книга пророчество

  Habent sua fata libelli. Наистина имат своята съдба книгите!

  Тази латинска максима, с право или не, приписвана на граматика Теренциан Мавър (II в. сл. Хр.), продължава да е поразяващо истинна и вярна до ден днешен. Могъл ли съм да допусна през пролетта на 1995 г., когато чух за първи път за съществуването на книгата, която държите в ръцете си, че близо три десетилетия по-късно тя ще се появи на български и че тъкмо аз ще пиша предисловие към нея?

  Човекът, разказал ми пръв за тази книга – Евгений Силянов (1907 – 1997) – бе човек легенда, за когото трябва да кажа няколко думи.

  Български царски дипломат и френски журналист, син на Христо Силянов, летописеца на Илинден, той побираше в себе си поне няколко български времена, странно сплитащи се в една перспектива в изтичащия ХХ в.

  Като днес си спомням как в салона на парижкия си апартамент на рю „Дьо Шазeл“ Силянов описваше пред мен и Ирина Недева „прокобата“ на 30-те години, когато мнозина отиват на „ляво“ заради Хитлер, ала попадат в ръцете на Сталин, или пък обратното – бягат от Сталин, но пък попадат в лагера на Хитлер. И тогава спомена нещо, което силно ни удиви и заинтригува:

  „Принуден съм да призная, че имах данни за руско-германския  съюз още от 30-те години. От една книга, писана от български комунист, социалист, емигрант в Швейцария, която се казва „Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва“. Авторът беше от старите социалдемократи.  Познат на майка ми, от кръга на нейните приятели. Той беше емигрант някъде след 1923 –1926 г. Написа книгата си на френски и ми я донесе да ми я подари в легацията.“

  (Вж. Недева, Ирина. Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов. София: Семарш, 2007, с. 205.)

  Сходна дипломатическа проницателност, според френската „Жълта книга“ с документи на Ке д’ Орсе, проявява и тогавашният български министър-председател Георги Кьосеиванов. Ала Кьосеиванов е бил политик на висока позиция, с множество международни контакти. А откъде тайнственият автор на книгата е черпил своята информация? Желанието ми да узная кой е той се засилваше все повече и повече.

  За съжаление, Евгений Силянов не си спомняше името на въпросния „проницателен социалдемократ“, а книгата с дарствен надпис бе потънала някъде из дебрите на огромната му библиотека. Казваше, че все се канел да позвъни на приятел в Швейцария и да го помоли за справка, за да установи името на автора, което така и не се случи.

  Разгадката дойде години по-късно. За тази книга Силянов бе разказвал не само пред нас, но и пред политика Лъчезар Тошев, който невероятно се амбицира да я намери. Нека обясня на по-младите читатели, че това беше в самото начало на интернет, когато справките бяха значително по-затруднени. През 2009 г. Лъчезар Тошев ми се обади тържествуващ, издирванията му се увенчали с успех през библиотечно-информационната система на Народното събрание. Оказа се, че книгата не е мит, че тя съществува – издадена в Женева през февруари 1938 г. Имало я дори в Народната библиотека в София. Неин автор бил Габриел Лесли, чието истинско име е Александър Ликов.

  Зачетох се във фотокопието на френския оригинал, подарено ми от Лъчезар Тошев, и направо не вярвах на очите си. Не само заради „историческата прогноза“ – авторът проницателно „провижда“ бъдещия пакт „Молотов – Рибентроп“, сключен година по-късно (23 август 1939 г.), но отива и значително по-далеч – прави паралел между „фашио-расизма“ (фашизма-нацизма) и болшевишкия тоталитаризъм; търси допирните точки между двата тоталитарни режима, които със сигурност ще ги сближат (поради омразата им към либералните демокрации), но също така най-вероятно ще доведат до безпощаден сблъсък между тях някой ден. На практика книгата на Габриел Лесли (Александър Ликов) е малък трактат по политическа философия, видял бял свят през разломната 1938 г., когато в Европа все още има илюзии, че Хитлер ще спре, ако бъде постигнато някакво споразумение с него. Връх на политическото късогледство и пагубна наивност, доколкото след Мюнхенското споразумение (30 септември 1938 г.) Хитлер охотно прибира Судетската област от Чехословакия, което само разпалва апетита му за още и още. А по-сетне (след пакта със Сталин) той напада Полша, което поставя началото на Втората световна война.

  Москва, от своя страна, завзема Западна Украйна (тогава част от Полша), сетне и балтийските
  държави.

  В книгата на Лесли (Ликов) тоталитарните режими на Берлин и Москва са посочени като „братя близнаци“, предупреждението е, че трябва да се подготвим за „прекрасния нов свят“ (по Олдъс Хъксли), който те носят в раниците си – свят на пълното потъпкване на правата. Един вид „социална казарма“ или мащабна „социална реорганизация“.

  Хората ще ядат и ще потребяват по-малко, за да развиват огромната военна индустрия и армията; националните въпроси също ще минат на заден план, тъй като нацията/партия/държава ще доминира над всичко и всеки; накрая ще отпаднат проблемите на свободата, демокрацията и дори на автономността на изкуството, тъй като всичко ще бъде подчинено на едно – в името на една цел, на една идеология и един вожд, който ще властва над всичко.

  Интересно е как още през 1938 г. Александър Ликов прозира нещо, за което на големи европейски мислители, писатели и политици ще са необходими още едно-две десетилетия. В книгата на Ликов е дадена в общи черти цялата структура на тоталитарната държава, с всичките й признаци, описани от автори като: Хана Аренд, Реймон Арон или Карл Фридрих в трудовете им от 50-те години на ХХ век: партията държава; идеологията, изключваща всяко другомислие; вездесъщият вожд, олицетворяващ всичко. Има го, както казах, дори терминът „братя близнаци“ (по-точно „еднояйчни близнаци“), започнал да се използва някъде през 70-те години на ХХ в. в книгите на френския историк Пиер Шоню. 
  

  (За белезите на тоталитарната държава виж Безансон, Ален.Нещастието на века. 
  За комунизма, нацизма и уникалността на Холокоста. София, 2002, превод Тони Николов.)
   
  Няма как да знаем дали книгата на Габриел Лесли (припомням, писана на френски и налична в големите световни библиотеки) е попадала в ръцете на някои от бъдещите големи съветолози; във всеки случай тя липсва в библиографията към съчиненията им.

  Но истината е, че днес, когато тоталитарните идеологии са отдавна осъдени от историята, тази книга не губи актуалността си и представлява интерес тъкмо във философско-методологическата си част. Тя показва как възникват диктатурите, как те искат да направят хората „щастливи“ и как илюзията трайно се съпътства от демагогията. За да се стигне дотам (най-дълго в комунистическия му вариант), че населението да има единствено правото да плаща данъци и да работи, а свободата, доколкото въобще я има, си остава за едно ограничено (и избрано) малцинство.

  Така изникват идеите за нови империи, уж воюващи със старите империализми, като при тях всичко е „или-или“. Ленин настоява, че световната революция ще бъде комунистическа или никога няма да се състои, както и че нейният пожар ще обхване Стария свят. От своя страна Мусолини смята, че Европа ще бъде или фашистка, или няма да я има, което Хитлер допълва с тезата за предначертаното водачество на германската нация.

  Появата и на двете версии на тоталитаризма, настоява Александър Ликов, се дължи на „неограничената толерантност на демокрацията“, която трябва да намери сили, за да се защити от най-яростните си врагове.

  Но как да стане това? Лесли (Ликов) смята, че „нова епоха не може да се изгради върху пясъци от
  импровизации и изненади“. За да стигне до извода, че „максимата на диктаторите е следната: не позволявайте на властта да ви се изплъзне. Ако ще я губите, нека да е само с цената на много човешка кръв“.

  Да ви звучи познато? Да ви напомня реплики от началото на прехода в България или от късния Путин?

  И още една много важна и съществена интуиция, която откриваме в книгата.

  Диктаторите черпят авторитет от миналото, затова и битката им се пренася изцяло върху миналото, дори когато твърдят, че сеготвят за бъдещето.

  Неслучайно и основният вик, който се разнася по площадите през 1938 г., е: „Да живее бруталността!“. Вик, раздаващ се от Москва до Берлин или Рим.

  При Ленин и Сталин властва идеята, че насилието е акушерка на Историята, заимствана от Маркс, която пък през социолога Жорж Сорел минава от Мусолини към Хитлер.

  Нищо ново под слънцето. През същите тези години друг антитоталитарен автор – писателят Артур Кьостлер, пише поредицата си от есета за „Йогата и Комисарят“( Koestler, Arthur. The Yogi and the Commissar, 1942.), описвайки порива към насилие с един пример от физиката.

  Ако си представим противоположностите на физическия спектър в политически смисъл,
  то виждаме как там се очертават две основни фигури.

  Първата от тях е фигурата на Комисаря, олицетворение на радиалността и насилието, озарена в инфрачервена светлина.

  Комисарят вярва в Трансформацията отвън, извършена с цената на всичко; насилието не го плаши; целта оправдава средствата; всичко ще се реши при пълната социална реорганизация на обществото.

  А в другия край на спектъра е олицетворението на ненасилието – фигурата на Йогата, привърженик на „ненамесата“, който вярва, че промяната е възможна само отвътре.

  В спектъра между тези две крайности се вмесват всички други възможности.

  Но по какъв начин? В книгата си Лесли/Ликов е повече от категоричен, че варварството на крайното насилие в един момент ще съсъществува с останалите държави, действащи с демократични методи и средства, където ще се очертаят всевъзможните средни позиции на неутралитета. И той, общо взето, клони към тезата, че за да се защити от диктатурите, съвременното общество ще трябва да мине към някакви „нови форми на демокрация“ (конвергенция между социалдемокрация и пазарна икономика).

  ***

  Четена днес, включително и под този ъгъл, книгата му представлява интерес, което разпалва любопитството ни да узнаем повече за самия автор и неговия жизнен път.

  Уви, данните са доста оскъдни. И все пак, благодарение на усилията на неговия внук – арх. Йордан Ликов – в архивите бяха намерени документи, позволяващи, макар и отчасти, да попълним празнотите в неговата биография.

  От кратката биографична справка, съставена от семейството и допълнена с данни от ЦДА, става ясно, че Александър Ликов е роден в Лом през 1887 г., където започва работа като учител (1904 – 1906). До Балканската война следва право и журналистика в София, Страсбург, Женева и Милано. Очевидно в този период задълбочава знанията си по френски език и формира своя интелектуален хоризонт.

  Взима участие в Балканската война, след което се връща в родния си град и работи в Ломския окръжен съд, после е адвокат на свободна практика. В този период сключва брак с Олга Филипова, от която има четири деца. Две от тях умират съвсем малки, оцеляват дъщерята Хернани (род. 1917 г.) и синът Чавдар (род. 1923 г.), баща на арх. Йордан Ликов.

  В същия този период е силно политически ангажиран с тесните социалисти – член е на ЦК на БРСДП (т.с.) и дори ръководи младежката организация на партията.

  Вероятно е бил близък  с Георги Бакалов и неговия племенник Ами Бакалов (1907 – 1984), чрез когото подарява книгата си на Евгений Силянов. Самият Ами Бакалов е много интересна фигура – поет и кинокритик, който се установява още след Първата световна война в Париж, близък е до кръга на сюрреалистите, поддържа тесни връзки с Пол Елюар, Андре Бретон, Салвадор Дали, силно повлияни от Троцки, поради което (след 30-те години на ХХ в.) те заемат изцяло антисталинистки позиции. Дали тези среди и техните „ревизионистки“ идеи не му повлияват, за да напише книгата си? Възможно е, но това са само догадки и предположения.

  По спомени на семейството през 1969 г. им се обажда белгийски историк, който издирва архива на Александър Ликов, по-точно кореспонденцията му с Карл Кауцки. Оказва се, че в архива на Кауцки са се съхранили писма от Ликов, но писмата на Кауцки не са били запазени от Ликов. Напълно обяснимо, като се има предвид заклеймяващата брошура на Ленин „Пролетарската революция и ренегатът Кауцки“. Да пазиш писма на Кауцки след 1944 г. в България би било равносилно да се обявиш за „ренегат“ и сам да си наденеш въжето. По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. Ликов е от групата в БКП, подкрепяща земеделците, а по-късно е сред тези, които са против директивите на Коминтерна и на натиска от Димитров и Коларов за вдигане на Септемврийското въстание (каквато впрочем е и позицията на Димитър Благоев).

  Независимо от това, следвайки партийната дисциплина, взема участие в метежа в град Лом, за което е арестуван и го чака смъртна присъда. Но с помощта на негов приятел от ученическите години, началник на жандармерията в града, бяга от затвора и успява да премине в Югославия. Там отношенията му със задграничното ръководство на партията още повече се изострят, за което съдим по едно запазило се писмо на Георги Димитров до Васил Коларов (31 май 1924 г.): „Ликов е изключен от конференцията на младежите и от ЦК на партията, задето, въпреки запрещението, е напуснал страната и е ощетил партията и помощната комисия с една сума от 60 000 лева, внесена гаранция за него“. Вероятно именно в този период той еволюира във възгледите си и прозира истината за съветската система и за болшевишкия тоталитаризъм. Ала от този период не са се съхранили никакви документи.

  Известно е само, че е работил като журналист на свободна практика във Виена, Мюнхен, Женева и Стокхолм. Владеел е свободно френски, немски и руски (както пише в справката на Ломския окръжен съд, вероятно е научил и шведски език; Елисавета Багряна твърди, че той зна-
  ел осем езика).

  В края на 1937 г. ръкописът на книгата му „Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва“ вече е готов. Не се знае защо прибягва да псевдонима Габриел Лесли, причините могат да са най-различни. Първо, истинското му име би снижило достоверността на анализа (колко струва мнението на един българин за световната политика?). И, второ, да обявиш през 1938 г. едновременно война на Хитлер, Мусолини и Сталин, е повече от опасно начинание…

  За завръщането му в България също се знае много малко.

  В един късен спомен на Елисавета Багряна, писан на ръка през януари 1982 г. в Правителствената болница, стават ясни някои обстоятелства от този период на живота му.

  Не е ясно обаче защо или заради кого са писани тези редове:

  „През 1942 г. – използвайки дадената амнистия – [Александър Ликов] се завръща в София. Тук се запознахме и през време на бомбардировките сключихме брак. По чудо се спасихме при първите дневни и нощни бомбардировки, макар че бяхме затрупани в разрушения ни апартамент. Прекарахме най-тежките години, преодоляхме всички злини и трусове с твърда воля и надежда в бъдещето.“

  В този период Ликов се развежда с първата си съпруга. Имал е за кратко връзка с Дора Габе, но срещата му с Елисавета Багряна променя всичко. През 1944 г., както стана ясно, Ликов и Багряна сключват брак, а той осиновява нейния син Любомир Шапкарев, дете от първия брак на поетесата с полковник Иван Шапкарев.

  И пак от „мемоара“ на Багряна научаваме подробности за тяхната „адаптация“ след 1944 г.:

  „Войната свърши, мислехме, че за нас настъпва истински „нов живот“. Аз работех като редактор в сп. „Септември“,  а той, след много препятствия, злоба, недоверия, работеше в пресата като журналист и публицист, най-после заработи във Външното министерство.“

  През 1945 г. Ликов издава втората си значима книга – „Иван Вазов като социален поет“ (тогава Вазов е бил отричан като „буржоазен националист“). Книгата е подложена на сериозна критика; съхранило се е негово писмо до Борис Делчев, главен редактор на издателство „Наука и изкуство“, с молба за второ преработено и допълнено издание. Съществува вътрешна рецензия на Борис Делчев (открита от Катя Кузмова-Зографова), в която се настоява, че „идейни недостатъци“ на
  книгата отлагат преиздаването й за „друг път“.

  И тук няма как да не се запитаме – а нима „народната власт“ не е била наясно с „антитоталитарната  творба“ на Лесли/Ликов? И за по-малко хора са били вкарвани задълго в затвора или пращани на лагер, а тук имаме цял трактат с критика на идеологическата теория и практика на Ленин и Сталин.

  Книгата е била налична в забранения спецфонд на Народната библиотека в София, при това с дарствен надпис от автора, разкриващ самоличността му.

  Връзката Габриел Лесли/Александър Ликов е установена още в първото издание на речника на литературните псевдоними на Иван Богданов, подготвян още през 50-те, но публикуван през 1961 г.

  Малко вероятно е това да не е било известно на Държавна сигурност или на идеологическите органи на БКП, издирващи „вътрешните врагове“.

  Кое е пазело Александър Ликов от разправа? Стари партийни връзки, нечие високо покровителство? Или просто огромен късмет, с който е минал между капките.

  През 1950 г. той е назначен за аташе по културата в Париж. Превежда на френски стихотворения на Ботев (подстрочник с метрика и ударения), които да послужат на Пол Елюар за неговия превод, издаден през 1952 г. Заедно с Багряна правят подборка на стихове на Арагон, които виждат бял свят 1956 г., вече след неговата смърт.

  За края на жизнения му път свидетелства отново Елисавета Багряна:

  „През 1954 г. бе назначен за посланик в Израел. Дадоха ни паспорти, пътуването беше подготвено. Предстоеше след ден-два да заминем. Тогава дойде най-лошото. Той заболя от страшна, галопираща левкемия, която за три месеца го отвлече…“

  За голямата българска поетеса срещата й с Александър Ликов – „човек с дълбок ум, широта на възгледите, обич и вяра в хората“ – е едно от знаковите събития в живота й.

  Посвещава му няколко стихотворения, от които става ясно, че този „човек загадка“ й е открил
  нови светове:

  Разбрах тогава, че лъжлив и дребен,
  е бил светът, осъден на разгром,
  че досега – любов, живот, изкуство,
  съм гледала с непълна светлина
  и ти – с огромна вещина и чувство,
  ми осветли и другата страна.

  („Говоря с тебе“, 1959 г.)

  Съдбата на Александър Ликов си остава загадка. Но книгата на неговия живот вече е открита за българския читател.

  Тони Николов

  .

  

  ––––––––––––––––

  ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:

  ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

  Редовете, които предстои да прочетете, са насочени на първо място към обществените кръгове, които са обезпокоени от въпроса за диктатурата и са добре информирани за различните тенденции в съвременната политика. Тази публикация може би е набързо написана и претрупана наглед.

  Това е търсено от автора – така той се надява да предизвика реакция, готов е да разяснява, да
  дискутира и да обоснове идеите, които изказва. Преди всичко авторът се извинява за формата, в която е изразил тези мисли. Френският не е негов майчин език. Той се е осмелил на тази стъпка, желаейки да достигне до една широка аудитория, чиито език и култура са френски.

  Авторът се надява, че неговите читатели няма да бъдат отблъснати от тези няколко съображения и от стила, който по никакъв начин не претендира да е сроден с този на писателите, с които Франция основателно се гордее.

  Предварително благодари на тези, които ще имат търпението да проследят мислите му, и ще се радва да чуе мнението им по един толкова актуален и жизненоважен въпрос.

  .

  

  .

  ПРЕДГОВОР

  Ние се излагаме на атаки и подигравки от две страни, защото си позволяваме да направим компрометиращ паралел между фашио-расизма и болшевизма, и то във време, когато двете доктрини и системи на управление се сблъскват почти във всички области: духовност, социална борба, политика, идеология и т.н.

  И все пак! Тези две „теоретично“ противоположни доктрини на практика един ден (и ние вярваме, че е този ден е близо) ще намерят допирни точки и координация, които ще изненадат онези, които досега са свикнали да наблюдават жестоката им и безпощадна борба.
  Без да го знаят и може би без да го усещат, болшевизмът и фашио-расизмът (Рим – Берлин) са двама братя близнаци, които вървят успоредно, питаейки едно и също презрение и отрицание спрямо старата форма на общество, култура и морал. И с двете доктрини наивно си въобразяват, че са измислили оригинални форми на живот. (Фашио-расизъм е термин, въведен от автора, с който той определя едновременно идеологията и характера на управление, съответно в Италия (фашизъм) и Германия (расизъм). Понастоящем за идеологията и режима при Хитлер се използва терминът „нацизъм“ (който включва расизъм). Това, което при тях замества старите представи за живота, често е импровизирано, случайно, повърхностно и твърде авантюристично (да не използваме по-силна дума). Никога досега един нов свят не е бил подготвян с толкова малко интелигентност и с толкова арогантност, както болшевишкият и фашио-расисткият свят.

  При тях всичките проблеми се „решават“ с удивителна и изненадваща лекота.

  Например:

  Икономическият проблем?
  О, толкова е лесно, хората просто трябва да свикнат да ядат по-малко, да увеличат… своите лишения!

  Националният проблем?
  Това е детински просто: нашата нация трябва да доминира, а другите народи трябва да свикнат да се подчиняват, бидейки очевидно по-нисши!

  Всички проблеми на свободата, демокрацията, морала, изкуството и т.н. се решават по един и същи арогантен, парадоксален, противоречив и много често циничен начин.

  Фашио-расизмът и болшевизмът, като не се задоволяват да направят „щастливи“ народите, над които царуват като абсолютни господари, искат на всяка цена да наложат това „щастие“ и на други народи, да коригират начина им на мислене и живеене.

  Вие вярвате, драги читателю, че китайците могат сами да се управляват, че могат да просперират сами, без странната „помощ“ на японците! Това е точно философията на един герой на Чехов (унтерофицер Пришибеев – Разказът на А. П. Чехов „Унтер Пришибеев“, 1885 г. – Бел. прев.),който малтретира съселяните си за… „тяхно добро“.

  Ще се постараем да докажем, че на обективния наблюдател се налага непредубедено да направи паралел между двете доктрини и системи на управление, въпреки протестите на двете крайни противоположности, които понякога се докосват по един наистина „трогателен“ начин.

  През 1847 г. призракът на комунизма вече бродеше из тогавашното общество. През 1937 г. (90 години по-късно) същият призрак вече е придружен от този на фашио-расизма. И двата призрака обсебват съвременните държави, обещавайки им спасение от всички злини. Но днес комунизмът и фашио-расизмът имат неограничено поле за експерименти. Това поле са създадените от тях държави с огромните им възможности да се налагат и разширяват – нещо, което липсваше на комунизма от 1847 г.

  Искаме само да прокараме паралел и да направим сравнение. Да покажем, че в едно сравнително близко бъдеще Берлин, Рим и Москва ще се споразумеят, с цел да доминират над Европа и останалия свят.

  Те искат да смажат и ограбят богатите народи. А вярваш ли, добри ми читателю, че това е „мистика“? Не! Това е „млад“, алчен империализъм, който не вижда нищо друго, освен плячката…
  G.L. (Ал. Ликов)

  .

  

  .

  ПЕРСПЕКТИВАТА 
  

  (Помирението на братята близнаци)

  Стигнахме до момента да посочим следния парадокс: неизбежното побратимяване на фашио-расизма, от една страна, и болшевизма, от друга.

  Защо утре Москва ще върви заедно с Берлин – Рим и при какви условия?
  Привидно тези две управленски форми само чакат подходящия момент да се хвърлят една срещу друга в отчаяна борба и да докажат на света коя от двете идеологии има право на съществуване. Те само дават вид на непримирими и непреодолими антагонисти.

  1. Никога не трябва да се преувеличава значението на идеологиите в практическия живот на един народ. Всяка идеология е способна да се развива, да се доближава до друга, привидно противоположна, идеология, която обаче също се развива, но в посока на първата. Тези еволюции се извършват под натиска на външни или вътрешни обстоятелства, исторически събития и икономически условия.

  2. Кои са елементите, тласкащи фашио-расизма към болшевизма и обратно? Защо утре те ще маршируват заедно?

  а) Защото лидерите на двете диктатури са практически реалисти. Те ще си кажат, че е по-добре да се споразумеят, отколкото да се унищожават взаимно за голяма радост на най-големите си врагове – господа демократите от всички страни. Който и да излезе победител от тази братоубийствена борба, със сигурност би станал жертва на няколко „tertius gaudens“. (Tertius gaudens (лат.) – радостен трети. Изразът се отнася до ситуация, в която трета страна печели от конфликт между две други. – Бел. прев.)

  б) Неизбежната еволюция на хитлеризма към старата политика на Бисмарк ще принуди фюрера да престане да смята Москва за смъртен враг. Ще го задължи да насочи погледа си на Запад, където са истинските врагове на Германия, единствено способни да нанесат смъртен удар на Берлин. Сталинизмът също е в процес на еволюция. Той търси различни допирни точки със славното минало на старите Väterchen (малките бащи) (Väterchen (нем.) – умалително за баща, татко, бащица. – Бел. прев).(Малки бащи – (френ. petits pères). В Русия наричат царете „батюшка“ – „бащицата“, „царят бащица“. Впоследствие терминът е използван и за Сталин.), царете. Това минало го учи, че истинските съюзници на руснаците са били германците. Те са имали общи полуварварски методи и култури. Германците бяха не само съюзници на руснаците, но те освен това бяха техни господари в деспотизма и абсолютизма. В руските училища се изтъква, че руско-германският съюз се е поддържал дълги векове, докато френско-руският съюз изглеждаше на двете страни като нещо изкуствено и срамно, като безчестие. Истеричните викове на Берлин – Рим срещу разрушителния болшевизъм, източник на всички злини, са само чиста тактика, предназначена да прикрие дълбоките цели на фашио-расизма, тоест унищожаването на колониалната английска империя (означаващо смъртта на Великобритания) и ограбването на Френската република, която трябва да бъде сведена до второстепенна държава, подчинена на Германия.

  д) Червената и кафявата революция проявяват в началото си много големи и съществени различия, но с времето Москва и Берлин – Рим се доближават до консервативния идеал и предотвратяват всяко движение напред.(Някои публицисти отстояват идеята, че Хитлер не е направил никаква революция, достойна за това определение… Което впрочем е вярно!) И двата режима са насочени към консервацията си (това е биологическо-социологически инстинкт). Те със сигурност ще се съгласят да направят необходимите отстъпки, които ще бъдат спасителни и за двете диктатури.

  е) За да постигнат това неизбежно и необходимо сближаване, двата режима в Москва и Берлин – Рим трябва да направят няколко крачки един към друг, за да се срещнат по средата.

  Москва може би ще направи първата стъпка. Берлин научи много от Москва и придоби нейната гъвкавост на жестовете и маниерите. За Берлин е трудно да й изплати моралния си дълг във всички области на вътрешната и външната политика. Фашио-расистите превъзхождат болшевиките в много малко области. Това споразумение ще бъде с голяма и трайна стабилност.

  ж) Да отбележим, че интелектуалното и морално ниво на двете страни е почти идентично, и това ще улесни тяхното сближаване. И в двете движения има, наред с техните „аристократи и благородници“, голям брой непривилегировани, завистливи, негодуващи и цинични хора, които са страдали твърде много при старото общество.

  Най-яростните поддръжници на Хитлер и Мусолини са разочаровани болшевики. По същия начин разочарованите фашио-расисти са страстни поддръжници на Москва. Няма чудеса на земята, тук всичко вече сме го виждали. Вчерашните слуги, превърнали се в днешни господари,
  си търсят други слуги. Болшевизмът и фашио-расизмът не освобождават човека (свободни са само тези,които мислят с „по-висш“ мозък).

  Тоталитарните режими създават само послушни създания, дребни доносници, уплашени хора, които не се осмеляват да кажат критична дума, хора без смелост, без любов към истината. Никога срамното раболепие не е достигало толкова големи размери.

  з) Различни причини енергично тласкат болшевизма към фашио-расизъм и обратно:

  Споделеното презрение към европейската култура. Тя се счита за продукт на дегенерацията на богати и безидейни хора. Култът към грубата сила на военните излети, на гимнастиката (не тази на духа). Красиви обещания, давани на младите. Безразличие към изкуството и литературата. Инстинктивната склонност към всичко, което мирише на казарма, ботуши, милитаризъм, към „гигантски“и „колосални“ измерения в живота, в архитектурата, в държавните планове. Общата илюзия, че може да се създаде нов, превъзходен свят, чрез недостатъчни, нискокачествени средства, негодни за нищо.

  3. Много интересно е, че болшевизмът съзнателно унищожи капитализма, частната собственост (при която човек експлоатира човека) и постепенно създаде държавен капитализъм (който експлоатира всички,с изключение на бюрокрацията), една паразитна форма на удушената буржоазия. Но като се започне от селяните и дребните занаятчии, задейства се възстановяването на дребната производствена собственост. Ще се напредва още в тази посока, която преди бе шумно отричана. Причината за тази реставрация е страхът от намаляване на производството.

  Фашио-расизмът съзнателно беше спасен от капитализма, той остава длъжник на последния. Едрият капитализъм е този, който подкрепяше Хитлер и неговото движение. Господа капиталистите смятаха, че знаят много добре за кого правят жертви… Но този жест създаде фалшива ситуация за богатите немски класи, чийто верен представител е доктор Шахт.

  (1 Неотдавнашното освобождаване на д-р Шахт от ръководството на германската икономика допълнително засилва това безпокойство. Богатата буржоазия се чувства изтласкана на заден план: тя не трябва да нарушава социализиращия опит на расистката партия. Капитулацията на германската буржоазия е близо. Расизмът привлече към себе си старите и новите военни касти с цел национализиране на средствата за производство и установяване на самодостатъчна икономическа и военна диктатура. Генерал Гьоринг в момента е най-силният човек в Германия, той контролира реалните и потенциалните сили на националната икономика. И в трите страни режимът на военно ориентирана икономика властва за нуждите на империалистическия милитаризъм (Wehrwirschaft (нем.) – военна икономика). Този фактор би могъл да ускори процеса на сближаване между Германия, Италия и Русия. – Бел. авт.)

  (Ялмар Шахт (1877 – 1970) е герм. икономист, министър на икономиката при Хитлер (1934 – 1937). Съден в Нюрнберг, но оправдан поради съветски възражения. – Бел. прев.)

  Те се оказват пленници на Хитлер, който няма желание да им върне дължимото.

  Тези факти показват, че суровият живот принуждава болшевиките да разводнят своето вино, а расистите да наливат червено вино в блудкавата си вода и всичко това с една и съща цел: да задържат масите и при двата режима.

  По отношение на външната политика диктатурата внушава на германските маси, че богатите народи са тези, които трябва да се откажат от своите колонии, от своите пари (Кредити, кредити!).

  Това обяснява отношението й към нейните собствени богаташи, които са принудени да се откажат от огромното си богатство.

  И в Русия е същото. Там всичко трябва да се развива според историческата програма на социализма, според философията, която е в основата на комунистическите действия… Но в действителност безмилостният и суров живот успява да победи теорията.

  При Хитлер всичко е импровизирано, няма никакви морални или интелектуални скрупули. Каква трагична прилика в основата!

  4. Не трябва да се забравя, че във всички политически режими властта се упражнява от определени хора, които, бидейки чисти политици, са се дистанцирали от икономиката и производството. Естествено е такива хора да се смятат за по-висши от всички други, които
  трябва да бъдат управлявани и подчинени. Солидарността между тези политици нараства постепенно, тъй като ги формира една и съща политическа школа чрез сходна система от морал, навици, пороци. Особено когато са членове на една и съща политическа партия, доказали се в труден живот на борба, жертви и лишения.

  Тези правителствени групи бързо формират една секта, претенциозен елит, който се смята за по-висш от простосмъртните. Привилегированата ситуация превръща тези мъже в консервативна сила с надменна и непоносима психология. Оттам нататък започва да се смята за съвсем естествено, бидейки слуга на държавата, да станеш неин господар.

  Всяка историческа класа е започнала да управлява с помощта на „парвенюта“, довчера изложени на презрението от аристокрацията, която те повалят днес. Тези бивши управляващи са формирали каста, която никога не е пренебрегвала собствените си интереси. Новите господари, изглежда, бързат да направят същото! Такава е логиката на историческите събития.

  Отбелязваме, че в Италия се формира чисто фашистка „буржоазия“. Тя се възползва от статута си на привилегирована каста, за да обогатява и образова себе си и децата си. Същото наблюдаваме и в Германия, където различните фюрери имат неограничени възможности да забогатеят.

  Диктатурите се гордеят с това, че притежават чисти идеалисти, неопетнени от материален егоизъм. Но не е ли имало и при демокрацията високопочтени личности?

  5. Фашио-расизмът и болшевизмът имат едни и същи социални основи: пролетариатът, лумпенпролетариатът, изтощените и крехки средни слоеве, разочарованата младеж, която няма перспектива за бъдещето, измамените от буржоазните режими селяни, съсипани от кризата и спада в цената на произведеното зърно.

  Очевидно е, че тези социални слоеве не могат веднага да възприемат фашио-расистките и болшевишките теории. Но ако еволюцията, започнала в Русия и  Германия, продължи, то Москва и Берлин ще могат да си протегнат ръце в отбранителен съюз за стабилно сътрудничество. Москва постепенно осъществява националистическата идея, която е силата на фашио-расизма, докато последният започва да затяга юздите на частния капитализъм, за да подхвърли на своите гладни маси парчета социална справедливост. Тази смесена идеология е форма на помирение, подходяща за предразсъдъците на масите и техните стремежи.

  6. Братята близнаци в момента полагат упорити усилия да спечелят благоволението и доверието на западните и северните демокрации и на великата американска демокрация. Те се нуждаят от техните пари и престиж. Ние не вярваме, че тези демокрации ще бъдат измамени на този терен. В такъв случай единствената възможност, която остава на трите диктатури, е да бъдат в общ съюз, който взаимно да ги спасява, позволявайки им да ограбват богатите.

  7. Обърнете внимание, че солидността на това споразумение ще се основава на следните факти в горепосочените държави:

  а) В Италия и Германия частната собственост и капитализмът стават пленници на държавата. Големите западни столици и американската столица наблюдават със страх този процес.

  б) Изолацията, политика на оста Рим – Берлин, тревожи споменатите столици. Те търсят изход.

  в) Богатите буржоазни държави се отказват да дават кредити на фашио-расистите (за икономическото им възстановяване), без да получат солидни политически гаранции. Което не е трудно за разбиране.

  г) В СССР политическата и моралната система на народите е построена наново на основата на прекомерен и агресивен национализъм. Тук е истинската „кражба“ на Сталин от фашио-расистката идеология.

  Сталин решава да направи това, когато вижда провала на комунизма в колониите. Причината е неспособността му да привлече тези колониални народи към себе си и да разчита на най-образованите хора, на местната буржоазия.

  Наблюденията върху динамизма на националистическата идея в съзнанието на толкова изостанали народи като тези в Руската империя допълнително утвърждава решението на Сталин да изгради един нов национализъм.

  д) Възможността за отваряне за италианските и германските пазари за руски суровини, за да се облагодетелстват техните индустрии, е задължително условие за икономическото и политическо сближаване между Москва, Берлин и Рим. Така германските и италианските апетити ще получат средства, тъй като иначе са осъдени да загинат в бедност и анархия. И това може да се случи по-лесно, отколкото някой би искал да повярва.

  8. Съюзът на трите авторитарни държави би поставил целия свят под „диктата“ на една фанатична фашио-болшевишко-расистка идеология, потапяйки човечеството в едно ново, варварско и мрачно Средновековие, което ще е с триста години назад от съвременната цивилизация. Тогава ще има само социализъм, национализъм, империализъм, бели и черни колонии, граждански и колониални войни, много казарми и усъвършенстван милитаризъм.

  9. Всеки знае, че антикомунистическият пакт Берлин – Токио – Рим е само претекст за имунизиране и успокоение там, където претендират, че искат да изгонят комунизма. Мирна Москва осъзнава, че този пакт реално е насочен срещу демокрацията и нейните политически творения: демократичните държави.

  10. Как да защитим бедните демокрации от видимо неизбежните атаки на братята близнаци?Защото това е истинско посегателство върху живота им.

  Нека отбележим, че Москва, оставайки диктаторска и абсолютистка, начело на една много формална демокрация, ще помага активно и с всичките си средства на фашио-расистите в тяхното дело на предварително унищожаване и деморализиране на демокрациите, преди да бъде обявена истинската война.

  Напротив, ако Съветите биха реализирали една искрена демокрация, с логични и последователни форми, тогава:

  а) Демокрацията би се стабилизира до такава степен, че никаква земна сила не би могла да я събори.

  б) Международното работническо движение би се обединило върху единствената реална и възможна основа – демокрация и социализъм.

  Смеем да мислим, че подобна трансформация на болшевизма не е съвсем невероятна, тъй като основните елементи на комунизма са също и тези на социализма. Подобна метаморфоза на фашио-расизма се явява, напротив, абсурдна. Тя би била смърт за него! В момента демокрациите се стремят да се възползват от възможното сътрудничество с „мирния, предпазлив и скромен“ СССР, който е далеч от арогантността на другите авторитарни държави (Германия, Италия и Япония).

  Куражът на европейските демокрации може да разчита за момента: на факта на настоящия и временен антагонизъм между болшевиките и фашио-расистите; на сегашните обещания, поети от СССР – да сътрудничи искрено с тях поне за няколко години; накрая, на безспорния факт за невъзможността за скорошна кратка и светкавична война (според желанията на фашио-расистите).

  
  И заключаваме:

  Заплашено ли е съвременното общество, основано на частната собственост, от болшевишките и фашио-расистките доктрини?

  Определено.

  Дали тези две доктрини особено застрашават с експроприация капиталистическата частна собственост?  

  Да.

  Става ли неизбежно трайното помирение и сътрудничество между тези две доктрини?

  Страхуваме се, че би могло да стане.

  Всичко зависи от това каква позиция ще заеме самата демокрация.

  Ще наложат ли работниците и селяните нови форми на демокрация на целия свят, като заличат
  диктатурите?

  Да, без всякакво съмнение.

  .

  
  

  .

  ––––––––––––––––––

  БЕЛЕЖКИ ЗА АВТОРА НА КНИГАТА

  От арх. Йордан Ликов, внук на Александър Ликов
  

  Александър Ликов е роден в гр. Лом през 1887 г. През 1904 – 1906 г. работи като учител в Лом. Следва право и журналистика в София, Страсбург, Женева и Милано.

  През 1912 г., след успешно взет държавен изпит, е назначен в Ломския окръжен съд. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През 1913 и 1914 г. отново работи в Ломския окръжен съд. Член на БРСДП (т.с.) и нейния Централен комитет. Ръководител на младежката организация на партията (1920 – 1921), редактор на в. „Младеж“, член на парламентарната група на БКП.

  Имал е кореспонденция с К.Кауцки, от която у нас няма запазени писма. По-време на Деветоюнския преврат заема позиция в подкрепа на земеделците. По-късно се противопоставя на решението за вдигане на Септемврийското въстание. Участник в Септемврийското въстание в гр. Лом.

  Арестуван и осъден на смърт, но успява да избяга от затвора благодарение на съдействието на началника на жандармерията в гр. Лом, негов приятел и съученик, който му предоставя кон чрез един циганин, с който преминава в Югославия. Известно време прекарва там, като отказва да изпълни нареждането на Г. Димитров и Д. Коларов, и не емигрира в Съветския съюз. В писмо
  от 31.05.1924 г. до В. Коларов, Г. Димитров пише следното: „Ликов е изключен от конференцията на младежите и от ЦК на партията, задето въпреки запрещението е напуснал страната и е ощетил партията и помощната комисия с една сума от 60 000 лева, внесена гаранция за него.“

  Еволюира в своите възгледи, в посока неприемане на съветската идеология и практика. Полиглот. Работи като журналист във Виена, Мюнхен, Женева, Стокхолм и другаде.

  Пише книгата „L’inévitable alliance Berlin – Rome – Moscou“ в края на 1937 г. Книгата излиза през февруари 1938 г. в Женева. Екземпляр от книгата праща на Националната библиотека на Франция с посвещението: A la Biblotheque Nationale de France. Au grand people de democratie immortelle. humblement: l’auteur G Leslie. Geneve 14.02.1938.

  След амнистия през 1940 г. Александър Ликов се завръща се в България. Развежда се с първата си съпруга и през 1944 г. сключва брак с Елисавета Багряна.

  През 1945 г. издава книгата „Иван Вазов като социален поет“ (Библиотека „Нива“), в момент, когато Вазов е отричан като буржоазен поет и писател. През 1949 г. праща писмо на гл. редактор на издателство „Наука и изкуство“ с молба да бъде издадено преработено и допълнено издание, но не получава одобрение.

  Очевидно поради неизвестно, но благоприятно стечение на обстоятелствата, Александър Ликов остава незасегнат от партийните репресии независимо от издадената под псевдоним на френски книга, която остава неизвестна в България.

  Започва работа във Външно министерство.

  През 1952 г. в Париж излизат преводите на Пол Елюар на стиховете на Ботев, по буквален превод с метрика и ударения, подготвен от Ликов.

  .

  

  .

  Александър Ликов умира от скоротечна левкемия през 1954 г., три месеца, преди да замине посланик в Израел.

  Запазени са ръкописни сведения на Елисавета Багряна от 1982 г. за покойния й съпруг:

  „Александър Ликов беше прекрасен човек – личност! Той имаше светла душа и добро сърце. Със своя дълбок ум, широта на възгледа, честност,  справедливост, оптимизъм, обич и вяра в хората, много знания,  владение на осем чужди езика, той би могъл да бъде  всестранно полезен за България, ако беше навреме  разбран и оценен. За мене лично неговата смърт беше  един от тежките последователни удари на моята съдба.“

  В родния му град Лом има улица на негово име.

  .

  

  

  .

• Павел Серафимов: Как траките дадоха религия на гърците

  .

  Павел Серафимов, youtube.com

  .

  * Още по времето на Античността гърците признават, че Арес и Дионис са тракийски божества.

  * Тракия е считана за свещено място за бога на войната, а и негово родно място. Самият Арес е носил прозвището Трак и се е смятало, че той е праотец на траките.

  * Най-древното споменаване на Арес като Арей е в надпис върху златен пръстен, използван при погребението на критски благородник, живял преди около 3800 – 3700 г. За това, че крито-минойската цивилизация е създадена от стари балканци, пише проф. Б. Хрозни преди около 70 г.

  * Фламандският лингвист Карноа тълкува названието Арес със санскр. irasyati – разярявам се, гневя се, но реално по-добър кандидат се явава стблг. iарити сѧ.

  * Най-ранното споменаване на Дионис като Диво-нусо е в микенски документи от Пилос, а за това, че траките имат водеща роля в оформянето на крито-микенската култура, са писали учени като Шмид, Лихтенберг и др. Няма народ, при който култът към древното божество на вегитацията да е по-жив, както е при насу българите. Трифон Зарезан, а и Кукерските игри, са ехо от почитта към Дионис.

  * Ранното название на Дионис – Диво-нусо е сродно на името на баща му Зевс и по-точно Диво. На гръцки език то няма обяснение, но отговаря точно на стблг. дума диво, за която Бернекер твърди, че притежава древно значение светлина, сияние. Точно това е и значението на Диво-Зевс и тук е мястото да се добави, че името на самотракийския Зевс е Ден. То бива тълкувано със стблг. дьнь, чието най-древно значение е светлина, сияние.

  * Най-ранният познат епитет на Зевс в Елада е Зевс Пеласгийски. Пазители на неговото светилище в Епир са селите, които не са гърци. Сели има и в Тракия – край Селимврия и в областта Селетика, намираща се край Хемус – Стара планина.

  * Най-ранното споменаване на Аполон и Артемида е при хетите, под формите Апулунаш и Артамуш. Аполон е споменат и в микенски документи като Паяво, а този вариант е обясним със стблг. пѣвати. Богът е не само покровител на музиката, но и лечител. И в двата случая стблг. пѣвати – пея има смисъл, защото от Платон знаем, че траките лекуват с припяване.
  Името Атремида, Артемис е сродно на названието спадащите към мизите траки Арта-кии. Обяснение получаваме с помощта на стблг. ратъ – война, воюване, чиято най-древна форма е *ārtъ [БЕР, т. VI, c. 189].

  * За Хермес Херодот твърди, че този бог е на голяма почит у траките, защото благородниците се считат за негови потомци и се кълнат само в неговото име. Правилното име на Хермес е Ерм [Ермъ], то няма смисъл на гръцки, но стблг. ѩрьмъ – ярем предлага обяснение, защото този бог е покровител на скотовъдците, той е опитомителят, този, който слага ярем на животните, за да орат ниви и да теглят каруци.

  * Имената на Хефест, Афродита, Хестия, Посейдон също нямат обяснение на гръцки език. Това се знае добре от лингвистите и историците. Някои от тях признават, че гърците са получили своята религия от предгръцкото население, но не уточняват кое е това население, не споменават имената на отделните групи, а информация има, и то доста подробна:

  1. Пелопонес е обитаван от фригите на Пелопс.

  2. Тесалия е владяна от мизи и тевкри още преди Троянската война.

  3. Цяла Атика е принадлежала на траките, чийто господар е бил Евмолп.

  4. В град Давлида, област Фокида, царува Терей.

  5. Евбея е принадлежала на абантите.

  6. Синтите са обиватавали о-в Лемнос.

  7. Беотия е била дом на траки, това е установени от различни учени, някои от тях са и наши лингвисти.

  8. Даже и островите Крит, Тасос и Лесбос са обитавани от траки.

  * Много важна подробност е това, че най-важните светилища на Елада – тези от Делфи и Додона, са управлявани от траки.

  * При наличие на такива обилни данни от исторически извори, история и ономастика е необяснимо нежеланието на учените да определят кой е предгръцкият народ, който е цивилизовал дедите на нашите южни съседи.

  * Българската етимология на Диво-Зевс, Арей-Арес, Диво-нусо-Дионис, Паяво-Аполон, Артемида-Артемис, а и Хермес-Ерм не е някакъв необясним феномен, а нещо логично, произлизащо от факта, че ние, българите, сме наследници на най-древното цивилизовано балканско население. Старобългарските родови имена Ерми и Ерми-Арес [за първи път споменато от Иловайски преди повече от век] показват прилика с названията на древните тракийски богове неслучайно. Аспаруховите българи са представители на мизите, явяващи се най-големия тракийски народ.

  * Самото име на Аспарух е теофорно, вдъхновено е от едно от имената на Тракийския Херос и по-точно Ут-Аспиос. През 1913 г. наши учени пишат за това, че аспа е тракийска дума за кон. За жалост, важната информация не стига до широката публика.

  .

  .

• Българското училище в Бостън празнува Коледа

  .

  Родители, близки, ученици, учители и приятели на българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Бостън се събраха на 16-и декември в грандиозната зала на град Уинчестър, за да споделят радостта от коледните празници. С помощта на своите всеотдайни учители учениците пресъздадоха българските коледни традиции и обичаи.

  Концертът беше открит с приветствия от президента на училището г-н Росен Димитров, академичния директор Силвия Михалева, както и от представителите на родителската организация – Виктория Анастасиа и Венета Андреева.

  .

  

  .

  Водещите Здравка Николова и Даниел Флашенбърг въведоха публиката във фолклорната тематика на концерта и насочиха вниманието към кратко видео, в което ученици от виртуалните класове на г-н Деян Пенев, г-жа Жасмина Атанасова, г-жа Василка Георгиева поздравиха училището със стихотворения, посветени на Бъдни Вечер и коледното чудо.

  .

  

  .

  След това на сцената излязоха трети клас с учителка Светлана Димитрова и асистент Вили Стоилова. Те изпълниха песента “Тиха нощ, свята нощ” и очароваха залата със своите прекрасни гласчета.

  .

  

  .

  С Игнажден се поставя началото на коледните празници. Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Св. Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. Учениците от 4-ти клас с г-жа Светлана Димитрова бяха облечени в пъстроцветни носии и изпълниха песента със заряд и огромно желание.

  .

  

  .

  В България коледните традиции са през месеците, когато е много студено и времето не позволява да се работи навън. Но вътре в дома животът и работата кипят. Учениците от втори клас с учител г-жа Снежана Йовчева и помощник Мартин Драганов представиха в пиеса какво се случва в нощта на 24-ти декември и как домакинството се подготвя за посрещането на Бъдни вечер или “Малки Божик”.

  .

  

  .

  Веднага след Бъдни вечер, на сутринта на 25-и декември, празнуваме Коледа или Божик. Българската дума Коледа произхожда от латинската дума “callendi”, началото на годишния празничен и трудов цикъл. Учениците от присъствения ни алтернативен клас с учител г-жа Злати Шишкова изучават български като втори език и за тях тази учебна година е първа. Те изпълниха традиционната детска коледна песен “Коладе Ладе”.

  .

  

  .

  На сцената пристъпиха коледарите от 8 и 9 клас с учителки г-жа Стела Уосън и г-жа Маргарита Иванова. Момчетата бяха водени от танцовия ръководител на бостънския фолклорен ансамбъл “Лудо Младо”, Пепи Петров, който отдели време в съботите, за да сподели българските традиции и танци с нашите ученици. Момичетата посрещнаха коледарите в традиционни облекла и с гевреци, нанизи от пуканки и пита.

  .

  

  .

  Всички сме чували за кукерите, а някои от нас са присъствали на шумните и колоритни фестивали, в които те са основните действащи лица. В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат обредни ритуали, наречени кукерски игри. Кукерските обичаи са едни от най-старите, още от времето на траките. Класовете на г-жа Петя Добрева, г-жа Силвия Михалева, г-н Иван Бъчваров представиха обредния зимен обичай с разказ и сценична изява.

  .

  

  .

  След динамичната и шарена изява на кукерите подготвителните класове с учители г-жа Ирен Христов и г-жа Зорница Воденска и тяхната помощничка Иванина Неделчев разведриха залата с коледна ръченица.

  .

  

  .

  С новата година идва и любимият детски обичай на сурвакарите. Учениците от 1-ви клас с учител г-жа Кристина Георгиева и помощничка Деана Неделчев изпълниха песента “Сурвакари”.

  .

  

  .

  През изминалите няколко съботи нашите ученици правиха шарени сурвачки. Ученици от виртуалните класове на г-жа Жасмина Атанасова и г-жа Василка Георгиева се включиха присъствено на концерта, за да ни припомнят някои от любимите сурвакарски наричания и да покажат своите сурвачки.

  .

  

  .

  А най-малките ученици от детската градина с учител г-жа Дарина Цоневска и помощници Елла Шишкова, Дара Машова и Атанаска Ванчева поздравиха гостите с народната песен “Здрава, здрава годинчица” и изиграха весело хорце.

  .

  

  .

  Тазгодишната фолклорна тематика одухотвори тържеството с багрите на народните носии и шевици, а учениците споделиха колко са хубави и шарени зимните празници в България.

  На Коледа децата обаче очакват един специален гост и той не пропусна да се отбие и на нашия коледен концерт. Дядо Коледа поздрави всички и раздаде подаръци на всички деца в залата.

  .

  .

  Благодарим за великолепните снимки и видео на Мирена Чавдарова, която с изключително професионално око и артистичност улови толкова много специални моменти и създаде прекрасни спомени за всички нас.

  След концертната част гостите от общността бяха поканени да продължат празненството с вкусна почерпка, богата томбола с много награди, както и дарителска разпродажба в подкрепа на коледната кауза за “Карин Дом”- Варна. Всичко това беше организирано от родителската организация на училището, която с много енергия и желание създаде един незабравим празник за общността.

  Изключително много благодарим на местните бизнеси, които подкрепиха нашата кауза и дариха сертификати и подаръци за тържеството:

  Energize – Energize organic
  “7/8” Bulgarian Folk Dances
  Rofinka Hair Design
  VinKari Safari: Children’s Indoor Playground and Party Place
  Pini’s Pizza
  Salon TL, LLC
  Brandon Eash @ Eash Dental
  Petrova Chocolates
  Plumr
  Euro Food Hub, LLC
  DesiDivine
  Bay state eye – Damyanova eye associates
  Svetlana Dimitrova Photography
  Pats Peak ski area

  Благодарим и на многото семейства, които дариха средства и подаръци

  Благодарим ви за Вашата щедрост и подкрепа!

  Набраните средства от томболата ще се използват за предстоящите проекти в сградата на училището в Билрика.

  Пожелания за весели празници и много здраве, сили и успехи през новата високосна и щедра нова година!

  .

  Снежана Йовчева,

  програмен координатор и учител

  Източник: bg-school.org

  .

• Когато мечката поведе хорото. Иван Николов за изборите в Сърбия

  .

  Иван Николов, kicbos.org

  Мечката най-напред заигра на Босилеградските избори.

  Силно раздути избирателни списъци, в които „…телата си сплели живи и умрели“, автобуси с фантомни гласоподаватели от Македония, пълнене на избирателните урни с фотокопирани бюлетини, преправяне на опозиционните бюлетини на „невалидни“, преправяне на протоколи, купуване и изнудване на гласове с държавни пари, очерняне на опозицията като „сепаратистка и сецесионистка“, заклеване на вярност на „майка Сърбия“ и накрая на изборния ден – цигански оркестър и друсане на хоро на мегдана за добре свършената работа.

  И тогава протестирахме, издавахме съобщения, призовавахме за помощ и нито една сръбска партия в Сърбия не си мръдна пръста да защити не нас, а свещените правила и принципи на демокрацията. Даже злорадстваха и издевателстваха над нас.

  „Победителят“ в краденето и фалшифицирането на изборите стана най-популярният кмет в Сърбия, телевизиите се надпреварваха коя по-напред да го покаже, журналистки приклякваха да снимат „народния човек“, докато позира с лопата да чисти сняг, да се премята през глава на селските събори, да целува ръка на бабите, да крещи на висок глас и да плещи врели-некипели.

  Каквито изборите, такова и управлението – всичко беше лъжа и измама.

  Накрая лъснаха и резултатите. За две десетилетия, две трети от населението си събра багажа и отиде по света да си търси късмета. Умрелите превишиха 50% на избирателния списък. Сукачките на зелници ги премстиха за метачки, които по цял ден агитират с метлите за него, защото без него щяло да настане глад и мор!?

  Сега, обаче, мечката заигра и в центъра на Белград.

  И всички се опулиха в избирателните списъци, автобусите с фантомни гласоподаватели от Република Сръбска на белградски адреси, фотокопираните и „невалидни бюлетини“, преправените протоколи, превеждане на държавни пари по сметките на пенсионери, ученици и студенти, купуване на гласове по баснословни цени, протестите за изборната кражба станаха „цветна революция“, улицата пред сградата на Републиканската избирателна комисия – „Майдан“, международните наблюдатели на изборите – „лъжци“ и пр.

  Искрено съчувствам и подкрепям хората, които с цената на здравето си се опитват да разобличат великата кражба, да привлекат вниманието на демократичната световна общност в отбраната на демократичните принципи и ценности, преди да е станало твърде късно и Сърбия напълно да бъде овладяна от еднолична диктатура.

  Може би сега е неуместно да се отправят упреци, но не бива да се забравя и непрекъснато трябва да се припомня как се стигна дотук.

  Обществената тишина, докато в сръбските градове се устоличаваха местни феодали с неограничена власт, извозване на литийни шествия, с които се разрушаваше независимостта на Черна Гора, автобуси с фантомни гласоподаватели на адреси в Черна Гора, терористично нападение на Косово, превръщане на Войводина в „Северна Сърбия“, аплодисментите на Вучич, всичко това и много други премълчани постъпки подхранваха чудовището, което сега дойде и в центъра на Белград.

  В момента започва битка за отбраняване на избирателната воля на гражданите на Белград. От изхода на тази битка зависи дали Сърбия ще стане демократична държава или под воала на някаква формална демокрация ще се крие грозното лице на диктатурата.

  В такъв случай съдбата на Сърбия я чака съдбата на Босилеград, откъдето преди две десетилетия мечката поведе хорото.

  .

• Коледен и новогодишен подрав от Българското училище в Сао Пауло

  .

  Коледно и новогодишно приветствие от Българско училище в Сао Пауло към ученици, родители, учители, представители на българската общност в Бразилия и към всички българи и приятели на България!

  .

  .

  Източник: Еscolabulgara.com.br

  .

• Десислава Стефанова и Къна Бъговска сред „Българските посланици на културата 2023“

   

  На 20.12.2023 г. в България се състоя голям културен празник. Българското национално радио обяви 12-те български посланици на културата. Това са:

  Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, оперната певица Александрина Пендачанска, писателят Захари Карабашлиев, художничката Дили Бозаджиева, писателката Теодора Димова, диригентът Десислава Стефанова, музикантът Теодосий Спасов, актьорът Руси Чанев, филмовият режисьор Стефан Командарев, цигуларят Васко Василев, художничката Кина Бъговска и режисьорът Явор Гърдев. Повече информация – вж. тук.

  .

  

  Сред най-високооценените творци е и нашата Десислава Стефанова – ръководител и диригент на Лондонския български хор и Швейцарския български хор за народни песни, и преподавател по народно пеене в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон.

  С огромно удоволствие припомням нейната номинация за този конкурс и се радвам, че журито с право я е наредило сред най-изтъкнатите български творци:

  .

  

  .

  Десислава Стефанова – ръководител на Лондонския български хор и на Швейцарския български хор, преподавател по народно пеене в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон.

  Без да се притесняваме, че може за някого да прозвучи преувеличено, определено споделяме, че това е най-популярният посланик на българския фолклор зад граница. Огромната й заслуга е, че последователите й са преди всичко певци – аматьори от различни народности, които завинаги стават също пленителни посланици на българската народна есен. Деси ги е привързала към красотата на народната ни песен и това е любов за цял живот. Тя просто ги е побългарила. А тези, които не могат да пеят, просто стават привърженици също за цял живот и не пропускат концертите й не само в Лондон, а и на многото места, където хорът гостува и пленява невъобразимо.

  За номинацията на Десислава Стефанова е достатъчно да погледнете написаното за нея и хора на миналогодишния коледен концерт в Лондон, когато бе направена номинацията й за този конкурс. Ще добиете представа (поне донякъде) за магическата й роля – нейната и на творчеството й тук.

  .

  

  .

  Гордеем се с нашата Деси. Обичаме я и радостта ни е безкрайна, че Родината отдава заслуженото, като оценява високо приноса й за прослава на България и родния ни фолклор.

  Дванайсетте отличени посланици на културата точно на Игнажден, когато се раждат надеждите за ново щастие в настъпващата година, са повод да посрещнем идващите празници окрилени.

  Благословени да са надарените, благословени да са дарилите ни с красота!

  .

  Снежина Мечева

  почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина,
  член на Училищното настоятелство на БУ „Иван Станчов” – Лондон

  Снимки: Иван Григоров

  ––––––––––––––––––––

  .

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА

  Редакционният ни екип се радва, че сред Българските посланици на културата ‘2023 е и нашата сънародничка в Чикаго, добре познатата и обичана художничка Кина Бъговска, която заслужава тази чест. 

  .

  

  Г-жа Бъговска е била номинирана за наградата от БУ „Джон Атанасов“ – Чикаго и Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя е дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в БУ „Джон Атанасов“.

  Поздравления за достойното отличие!

  .

  

  Кина Бъговска е родена в Момчилград. Завършила е художествена гимназия „Илия Петров“ в София и „Живопис и графичен дизайн“ в Академията за изящни изкуства в Лодз, Полша, с магистърска степен по изкуства. Тя е художник, журналист и арт педагог. Нейната работа е международно призната и е била излагана на места като Националния музей на Земята и хората в София, Полския институт по култура, Унгарския културен институт в София, Националния украински музей в Чикаго, Музея на латиноамериканското изкуство в Маями, Флорида, с награда „Жените в изкуствата” и др. Правила е изложби в България, Европа и САЩ, включително в градове като Чикаго, Ню Йорк, Вашингтон, Ню Орлиънс, Маями, Единбург, Вроцлав, Париж и София. Публичното изкуство на Бъговска е постоянно изложено в гимназията Риджууд в Норидж, Илинойс. От 2003 г. е член на ARC Gallery – Чикаго.

  .

  

  Откакто идва в САЩ през 2000 г., Кина Бъговска живее в Чикаго, където преподава изкуство в Triton College и български училища и работи за в. „България” и в. „Старт”. През 2002 г. изографисва дванадесетте икони на Апостолския фриз в Българската православна църква „Свети Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго. Издала е книгата „Български щрихи в американски пейзажи”, заедно с журналиста Климент Величков. Основател е на Българо-американския център за културно наследство.

  За обществена и творческа деност е наградена с грамота от Чикагската община. Носител е на медал „Иван Вазов“ от Агенцията за българите в чужбина. През април тази година Кина Бъговска бе наградена и с Почетен плакет от българския генерален консул в Чикаго, присъден й за нейния принос за развитието на българската духовност и изграждане на културни мостове между България и САЩ.

  Снимки: ФБ профил на Петя Бъговска

  .

• Коледен дух и събития в БУ „Иван Станчов“ – Лондон

   

  .

  Предколедни занимания в БУ „Иван Станчов“ – Лондон

  .

  

   

  Коледното настроение завладя прекрасните ни ученици през седмицата преди ваканцията им. Наред с редовните уроци и усилените репетиции за предстоящите коледни тържества, те се включиха и в различни допълнителни предколедни занимания. Така научиха много неща за българските традиции, свързани с празника. През тази седмица учениците ни писаха писма на дядо Коледа, учиха за Бъдни вечер, Коледа и обичая сурвакане, оцветяваха сурвачки, рисуваха картички, решаваха коледни кръстословици и буклословици, оцветяваха коледни украшения за елхата. Творческите идеи нямаха край, а усмивките на децата бяха най-ценния подарък за учителите им!

  ––––––––

   

  Коледното настроение завладя малки и големи в Българското посолство в Лондон

  .

  

   

  Току-що се връщам от Коледния ни празник и сядам да напиша тези редове, преизпълнена с радост. Още светят пред очите ми грейналите детски личица, усмивките на родители и гости, милите ми колеги…

  Огласихме салоните на Българското посолство в Лондон с песни и стихотворения, с кръшни народни танци, с прекрасни изпълнения на пиано на наши талантливи ученици, с весели игри и много смях…

  Децата от всички класове представиха своите празнични програми, като всяка програма имаше отделна тема: Зима, Зимни игри, Бъдни вечер и Коледа – коледуване, Нова година и сурваки… Чухме многобройни благопожелания за здраве, за пълни хамбари, за плодородни ниви, за щастлива и обилна Нова година… Благопожелания от сърце, отправени от нашите малки коледари и сурвакари! Отправихме и Вазовата молитва за „здраве, сила и живот; мир, любов на всички братя и добро на наш народ“.

  Получихме и специален подарък – прекрасните изпълнения на детски български хор „Лондонче“, с ръководители Деси Стефанова и Рада Лесева, които запалиха мало и голямо с искрата на нашите омайни народни песни.

  А ние, учителите, получихме толкова обич и внимание! И чувство на истинска гордост ни изпълни, гледайки нашите грейнали в народни носии и в коледни цветове обични български деца!

  След тържествената част последва богата почерпка. Наред с традиционните погачи, родителите отрупаха масите с лакомства, домашно приготвени вкусотии, получихме дори една огромна, красива (и много вкусна) торта! За всичко това, както и за цялата подкрепа, за топлите думи и сърдечните усмивки – благодарим от сърце!

  Прекарахме часове всички заедно! Беше толкова хубаво, можехме дори във въздуха да усетим здравата българска нишка помежду си!

  Но празникът не свърши дотук: накрая децата получиха наистина магически подарък: забавно шоу с фокуси и весели игри..

  Научиха специални вълшебни думички, научиха се те самите как да бъдат фокусници и много, много се забавляваха.

  Тръгнаха си с балони в интересни форми, с вкусни, специално приготвени за тях рисувани бисквитки и, разбира се, в чудесно настроение.

  Та затова са празниците: да сме заедно, да се веселим, да почувстваме нишката, онази, българската, която ни държи заедно. И така ще е, докато я крепим здрава и я пазим със сърце!

  Невяна Анастасова,

  преподавател в БУ“Иван Станчов“ към Посолството ни в Лондон

  –––––––––

   

  Среща на проф. Табаков с гимназистите от
  БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон

   

  

   

  На 16 декември 2023 година, пред учениците от гимназията на БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон, професор Славик Табаков представи своята книга „Символи в християнските мозайки“.

  В началото на презентацията авторът сподели, че неговият труд е базиран на личните му проучвания в двадесет и четири страни в продължение на петнадесет години, а по съставянето на образния справочник ,съдържащ 430 изображения и текстове към тях, е работил три години.

  Целта на изданието е да се изтъкне значението и дълбочината на християнското мозаечно изкуство, което чрез своята символика осъществява връзката между твореца и възприемащия.

  Професорът подчерта, че по този начин съвременните хора имат възможност да разберат как в древността е била изграждана естетиката на християнския нравствен морал и чувството за красота, които днес сме възприели от нашите предци.

  Професор Табаков обясни, че по въпроса за християнските мозайки са издадени малко книги, в които се посочват образци от Западна Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Гостът не спести огорчението си, че много често се пропускат изключително впечатляващите и ценни мозайки от Балканите. По тази причина той е включил в съдържанието и изображения от нашия регион, включително и България, като е акцентирал върху факта, че именно императорите от Тракия и Илирия са основните генератори за узаконяването на християнството и превръщането му в държавна религия на най-голямата империя в Европа.

  Във визуалната лекция пред учениците бяха подчертани ключовите роли на родените в балканските земи основоположници на европейската християнска култура. Гостът разказа за важните приноси на императорите Диоклециан (роден в Далмация, дн. Хърватия), Галерий (роден в Сердика, дн. София, България), Максимиан (роден в Сирмиум, дн. Сремска Митровица, Сърбия) и много други, чиито дела следва да бъдат подобаващо оценени от българската историческа наука.

  По време на срещата гимназистите имаха възможност да разгледат и поредица от изображения на изящни мозайки от България и света, като символиката на всяка от тях, както и процесът по изработката им, бяха обяснени с интригуващи подробности от нашия гост.

  Интересът към темата беше изключителен, а представянето на слабо познатата естетика на християнското мозаечно изкуство, завладя присъстващите гимназисти, които оцениха високото майсторство и стил на техните създатели.

  В края на своята лекция професор Табаков подчерта, че всеки човек има нужда от два гръбнака – физически и духовен. Физическият трябва да подкрепя тялото в неговия земен живот. Но духовният се оказва много по-важен, защото той е крепителят на идентичността, духовността и самочувствието на всяка личност с ценности и уважение към своята култура.

  Срещата приключи с аплодисменти за госта, който получи подарък с искрени пожелания за светли и щастливи празници. След това, професор Табаков и съпругата му, доктор Ася Табакова, която също присъства на презентацията, се присъединиха към коледното тържество на гимназистите.

  За професор Славик Табаков

  Професор Славик Д. Табаков, специалист по физика на образната диагностика, вицепрезидент на „Международния съюз на физическите и инженерни науки в медицината“ (IUPESM). Роден в Пловдив в семейство на потомствени лекари. Започва кариерата си в Медицински университет в Пловдив , където се хабилитира и през 1985 година инсталира първия цифров рентгенов апарат в България. През 1991 г. е поканен като главен медицински физик в Кралския колеж, Лондон, където повторно се хабилитира и изгражда най-големия в Европа магистърски курс по медицинска физика и инженерство. През 2001 г. е избран за координационен директор на Международния колеж по медицинска физика, Триест. Между многото международни проекти, които изгражда и ръководи, са създаването на едни от първите електронни книги в света, на първия научен речник, преведен на 31 езика, и на първата енциклопедия по медицинска физика. Съдейства за създаването на академични курсове по медицинска физика в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и има близо 1500 студенти в 82 страни. Участва в много проекти на Международната агенция по атомна енергия, на Световната здравна организация и Министерството на образованието и науката в България. Президент е на Международната организация по медицинска физика (IOMP). Удостоен е с академични титли, почетни медали и дипломи от научни дружества и институции в България, Великобритания, Литва, Тайланд, Индия и Средния Изток. Паралелно с академичната си работа, повече от 25 години професор Табаков посвещава цялото си време на изучаване на раннохристиянското изкуство. Заедно със съпругата си, доктор Ася Табакова, подпомагат Епископската базилика в Пловдив и популяризират нейното изящество в чужбина.

  .

  Текстове и снимки:

  БУ „Иван Станчов“ – Лондон

  Източник: Schoolbgembassy.org.uk

  .

• Българските манастири. Онлайн урок на Българското училище в Сао Пауло (I част)

  .

  Българските манастири, географско разположение, туристически обекти и забележителности около тях – Първа част.

  Онлайн урок на Българското училище в Сао Пауло, Бразилия, проведен на 30.11.2023 г.

  По идея и съдействие на училищен ръководител на Българското училище в Сао Пауло – Михаил Кръстанов.

  Съставил урока и субтитри Калин Христов, преподавател по География и История на България към Българското училище в Сао Пауло.

  „За тези, които не са успели да гледат открития урок по география на България, може да го направят във видеото по долу – „Манастирите на България, първа част“. Отбелязваме, че уроците вече имат субтритри и тези, които обичат България, но още не са научили българския език, могат да се възползват да си включат автоматично на езика, който предпочитат. Това е един жест на добра воля към приятелите на България, родственици и бесарабски българи. Приятно гледане!“ – пишат от Българското училище в Сао Пауло.

  .

  .

  Описание на урока по минути:

  00:00:00 Българските манастири
  01:18 Начало на Урока, Обявяване на темата и въведение
  03:54 Какво са за нас манастирите ни?
  04:59 Как са възникнали нашите манастири?
  07:48 Манастир „Св. Пантелеймон“
  12:40 Възникване на Първата книжовна школа в Североизточна България
  14:30 Първата килия – пещера на Св. Йоан Рилски – покровителят на българите
  16:24 Упадък на Първата българска държава и подем при поява на Втората българска държава – Втори златен век на България и за българските манастири
  19:50 Боянски манастир „Св. Пантелеймон“
  21:33 Българските манастири по време на турското робство и през Възраждането
  30:55 Значение на манастирите ни днес
  32:47 Общ брой на манастирите ни
  34:03 Най-старият ни манастир
  36:46 Най-високо разположеният ни манастир като надморска височина
  39:30 В заключение на първа част на урока

  Предстои Втора част.

  Източник: Еscolabulgara.com.br

  .

• БУ „Иван Станчов“: Уроци за добротворчеството в миналото и днес

  .

  На 7 декември 2023 г. в Българското посолство в Лондон се състоя традиционният коледен благотворителен бал на фондация „Приятели на България“ . В него с голямо желание участваха и ученици от БУ „Иван Станчов“, които за пореден път се включиха в събитието, с цел събиране на средства в подкрепа на рехабилитационния център за деца със специални потребности „Карин дом“ – Варна.

  Преди началото на събитието, в седми и осми клас се проведе час на тема „Дарителството“. Бяха представени биографиите и огромните благотворителни заслуги на Пенчо Семов и царица Елеонора Българска.

  В електронна презентация, г-жа Валентина Александрова запозна учениците с житейската съдба на Пенчо Семов, наречен „българския Рокфелер“ и неговия изключителен принос в развитието на Габрово и региона. Фактите за личността и щедрата дарителска дейност на нашия сънародник, непознат за повечето съвременници, привнесоха една лична история в голямата история на България. Лична история, в която девизът на Пенчо Семов – „труд, постоянство и любов“ – прозвуча още по-призивно днес към всички, за които добротворчеството не е овехтяло понятие.

  Във втората част на часа г-жа Здравка Момчева представи дарителските приноси на царица Елеонора Българска в едни от най-трудните години от историята на нашата страна. Думите на царицата, че най-голяма наслада намира „в милосърдието, добродетелта и дълга“, разшириха темата за благотворителността с идеята за съчувствието и съпричастието към ближния. Така миналото ни като народ с традиции в дарителството беше обвързано и с нашето училищно настояще. И днес ние възпитаваме нашите ученици в постоянство и отговорност към каузата на „Карин дом“, завещана ни от нашия патрон, посланик Иван Станчов. Затова в събитието на 7 декември, облечени в народни носии, се включиха десет представители от 7, 8, 9 и 10 клас, които предлагаха на присъстващите картички, нарисувани от децата в училището.

  

  Гимназистите посрещаха гостите във фоайето на Посолството, поздравиха посланик Марин Райков и се срещнаха със специалния гост на вечерта – княз Борис Търновски – който пристигна специално от Мадрид, за да присъства на коледния бал. Kнязът беше много впечатлен от ентусиазма на нашите ученици и сподели, че е очарован от тяхната отдаденост към дългогодишната ни кауза.

  

  Благотворителната вечер беше открита от посланик Марин Райков, след когото към гостите се обърна и г-н Джон Бризби, председател на фондация „Приятели на България“. Той разказа за постиженията на организацията и наблегна на изключителните заслуги на покойния посланик Иван Станчов към съвременната история на благотворителността в България. Г-н Бризби подчерта, че името на добротвореца с голямо сърце, Иван Станчов, никога няма да бъде забравено.

  В официалната част на събитието се включи и председателката на благотворителната организация „ЗОВ“, която също направи кратко изложение за постигнатото в България през изтеклата година.

  Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон беше представено достойно от осмокласника Александър Николов, който поздрави присъстващите с вълнуващо изпълнение на стихотворението „Коледо“ от Дора Габе.

  

  Празникът започна с взрив от радостни емоции, които ни подариха изпълнителите от „Български лондонски хор“, с ръководителка Десислава Стефанова. Младото попълнение на формацията – детският хор „Лондонче“ – направи своя артистичен дебют пред възхитената аудитория. Изключителната Деси Стефанова поведе настроението на присъстващите с обичани от всички песни, които разгърнаха в залата красотата на българския фолклор. Спонтанното настроение завладя гостите и те извиха традиционно нашенско хоро, в центъра на което десетокласничката Стела Шрайв въплъти българските ритми в солово изпълнение на цигулка. В хорото се включиха много гости, ученици и княз Борис Търновски, който бързо усвои стъпките на българските танци.

  Вечерта продължи в непринудена атмосфера, сред която красивото цветно присъствие на нашите възпитаници стана пример за добротворчество. Приятелите на България си тръгнаха със закупени картички, нарисувани от учениците ни, които с труд , постоянство и любов, осъществиха своята мисия в името на милосърдието, добродетелта и дълга. Така, както дарителите преди тях им бяха завещали.

  .

  Текст и снимки:

  БУ „Иван Станчов“ – Лондон

  Източник: schoolbgembassy.org.uk

  .

• Най-нещастните в Европейския съюз сме и за 2023 г.

  .

  Българите са най-нещастната нация в Европейския съюз, следват ни германците. Австрия, Полша и Румъния пък се нареждат в топ 3 на най-щастливите нации. Това показва ново проучване на ЕС, съобщава „Евронюз“.

  Проучването се провежда всяка година от „Евростат“ – като скалата за оценки върви от 0, което е абсолютно неудовлетворение от живота в страната, до 10, което индикира, че нещата няма как да са по-добре. Проверява се също и колко оптимистично настроени са хората за бъдещото.

  Единствената страна от 27-те в ЕС, чиито граждани са дали оценка по-малка от 6 върху цялостното си задоволство от живота, е именно България.

  Но докато очакванията са, че по-ниски оценки може да дадат страни в съюза, които са бедни, то оказва се това съвсем не е така. Германия, чиято икономика е най-силната в ЕС, се нарежда на второ място след България по неудовлетвореност на гражданите от живота там. През 2021 г. германците са дали оценка от 7,1 на страната си, докато сега тя пада до 6,5.

  Статистиката обаче не може да обясни изцяло помраченото настроение на германците. Преди седмица свое проучване по този въпрос публикува базираният в Кьолн институт „Рейнголд“. То е установило, че 20% от населението на Германия се чувстват преварени и тревожни, а други 9% са обзети от апатия.

  Германия също така страда от икономическа стагнация заедно с безпокойство, свързано с войната в Украйна, както и от безпрецедентен ръст на имиграцията, и се управлява от сравнително непопулярно правителство.

  Какво обаче прави нациите щастливи?

  Това не е първият път, в която Австрия заема челно място в класацията на най-щастливите нации. Хората там дават оценка 8 на нивото на щастие в страната. Австрия обаче е заможна държава, затова и тя не е изненада.

  Румъния и Полша от друга страна, обаче, са сред държавите, които се традиционно се смятат за по-бедни. Затова и изследването посочва, че парите не са толкова големият критерий за щастие, а в тези страни те са заместени от факторите – възраст, образователна степен и семейни отношения.

  Всъщност по-голямо удовлетворение от живота в анкетата показват именно участниците на възраст 16 и 29 г., в сравнение с тези над 65 г.

  Обратният модел, обаче, се наблюдава в страни като Дания, Швеция, Ирландия, Нидерландия, Люксембург и Финландия.

  Финансовата сигурност все пак се отразява на данните, но по малко по-различен начин, отколкото очакваме. Оказва се, че във всяка държава членка удовлетвореността от живота се увеличава успоредно с нивото на образование, което пък от своя страна е свързано с доходите. В Словакия това има най-голямо значение. Там разлика е от около 1,6 пункта на удовлетворение между тези с висше образование и тези, които имат основно (или по-малко от средно) образование.

  Мястото, където живеете, също има значение. В Малта, Австрия, Финландия, Холандия, Белгия, Ирландия, Швеция, Дания и Люксембург хората в селските райони са се обявили за малко по-щастливи с 0,2 пункта.

  В България, Румъния, Литва, Словакия, Португалия, Унгария, Хърватия, Кипър, Германия и Словения, обаче, градските жители казват, че са по-доволни от живота.

  Изследването показва още и, че най-щастливи са домакинствата, в които има дете. А най-нещастни – тези, които живеят сами. Това обаче е характерно за Европа, докато изследвания от други континенти показват именно обратната тенденция.

  Източник: dnes.bg

  .

• На добър път, лебеди мои!

  .

  ДЕКАЛОГ НА СТУДЕНТА

  Драги студенти, моля, спазвайте следните десет съвета:

  I. В началото е “Kойто сучи, той ще сполучи” – перифраза на “Koйто учи, той ще сполучи”. Любознание, при гърците – Eпистемофилия, при сърбите – Радозналост са едни от най-хубавите и най-полезните думи – прервъщайте ги в действия. Бъдете любознателни и човеколюбиви – знанието и eмпатията правят силата.

  II. Напред! Науката е слънце,/ което във душите грей! (Стоян Михайловски,1882 г.). – не само на 24 май, а непрекъснато, през целия живот (LLP – Lifelong Learning Program, също – Laboratory, Library, Pub).

  III. Следвайте дидактичната каскада: от информация към знание, към начин на мислене. Чувствайте знанията като майчиния си език. (Пренесено към образованието по медицина, превръщайте информацията за клетъчните Молекули, Структури и Функции в знания за Болести, Превенция и Терапия – това е творческо пътуване от аудиторията-до-болния (bench-to-bedside, B2B).

  IV. Да учиш без да мислиш е безполезно. Да мислиш без да учиш е опасно. (Конфуций, 551-479 г. пр. Хр.).

  V. Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено (Алберт Айнщайн).

  VI. Когнитивният потенциал е симбиоза на мисли и чувства – превръщайте ги в полезни и красиви действия. Колкото повече плодове ядете от Дървото на Любознанието, толкова по-добри ще сте в професията си.

  .

  

  VII. „Човек е чувстващо същество, което мисли“ (1) – комплекс от IQ (Intelligence Quotient), EQ (Emotional Quotient) и FQ (Friendship Quotient) (2, 3).

  VIII. Изпълнявайте съвета на родителите си: ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК? – Първо да уча, след това да се веселя – обратната хронология е безсмислена. Така, както и да учиш, без да се веселиш.

  IX. Здравословен стил на живот, добро образование и упорита работа осигуряват добро качество на живот. Повече плодове и зеленчуци и физическа активност (спорт за здраве), никога тютюнопушене, никога наркотици, никога алкохолизъм!

  X. Развивайте моралните си рефлекси – взаимно се уважавайте и обичайте. Не завиждайте, радвайте се и се учете от умните и морални хора – прощавайте “греховете” им, че са талантливи и съпричастни с радостите и мъките на другите. Създавайте brain-and-heart friend/ship (BHF).

  Освен това, не злоупотребявайте с толерантността на родителитe и учителите си, която е базирана на мъдростта на Йордан Радичков: “Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола. Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление: “Лебеди мои!”.“

  .

  Д-р Георги Чалдъков, професор по клетъчна биология*

  Departments of Anatomy and Cell Biology and Translational Stem Cell Biology
  Research Institute, Medical University, Varna, Bulgaria
  E-mail: [email protected]

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  1. Антонио Дамазио, “Грешката на Декарт” (Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain) и „В търсене на Спиноза” (Looking for Spinoza: Joy, Sorrow, and the Feeling Brain).

  2. Даниел Гоулман, “ЕQ: защо той може да е по-важен от IQ”. След това, Гоулман написа още една книга за EQ – този път Еcological Intelligence.

  3. Георги Чалдъков, Николай Чалдъков. “Човекът: IQ + EQ + FQ. Есета и фотографии”.

  * Прочетете учебника Principles of Cell Biology (2022) – издание на BioMedES Ltd., Aberdeen, United Kingdom. To purchase and read this textbook, please use the link:
  https://www.amazon.de/-/en/George-Chaldakov-ebook/dp/B0BKWHKVWP

  .

• Коледен концерт на Българското училище в Детройт

  .

  16 декември 2023 г., събота

  Македонски културен център

  За повече информация – вж. приложения афиш.

  .

  Моля, регистрирайте се онлайн и платете преди 9-и декември. Местата са ограничени.

  https://forms.gle/E7Qu1N9UAUyNTFYa8.

  Ако искате да направите дарение, свържете се с Ива Тончев на 248-217-8518.

  .

  

  .

  Децата от училище „България“ във филиал Трой изработиха Коледни картички и орнаменти за елха. Родителите се погрижиха малчуганите да похапнат след усърдната работа.

  Изработените картичките и играчки ще се предлагат на концерта на 16 декември за закупуване като средствата ще се използват за други проекти. Инициативата беше на Наталия Петрова.

  Текст и снимки: Вестник на българите в Детройт

  Източник: Bulgariansindetroit.com

  .

• Знаете ли името на проф. Странски и кой го е номинирал за Нобелова награда?

  .

  Росен Петров, водещ на предаването „Тяхната история“ по телевизия Bulgaria ON AIR, е публикувал във Фейсбук следния интересен и любопитен материал:

  .

  

  .

  Има ли българин, номиниран за Нобелова награда, когото да сме забравили почти напълно? Той се казва проф. Иван Николов Странски и е роден в София през 1897 година. Историята му е едно от доказателствата, че „кръвта вода не става”. Баща му Никола Странски става един от първите фармацевти у нас и е придворен аптекар и зъболекар на царското семейство, а чичо му е Георги Странски – прочутият революционер, лекар и съратник на Ботев.

  От малък Иван боледува от костна туберкулоза и първоначално решава да се посвети на медицината, за да открие лек за това тежко заболяване, но после избира да следва химия. Първо завършва в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а после става доктор на науките в Берлин. Всъщност, той е първият преподавател по физикохимия в България и е основател на българската школа в тази наука, където се създават учени от световна величина като Ростислав Каишев и Любомир Кръстанов.

  Самият Странски през 1930 година е поканен да работи в Германия, където постига огромен успех. В сътрудничество с Валтер Косел полага основите на фундаменталната теория за кристалния растеж. Българинът има такива заслуги за това откритие и за неговото практическо приложение, че е наричан „бащата” или „първомайсторът” на кристалния растеж. Нещо повече. В негова чест през 1960 година с фамилията му са кръстени група минерали, открити в Намибия, а през 1965 година е номиниран за Нобелова награда за химия от Георг-Мария Шваб (Georg-Maria M Schwab).

  Дали неговата работа е важна за човечеството? Да видим какво казват за приноса на Странски от Национален политехнически музей в София. Цитирам:

  „Компютърните технологии се нуждаят от силициеви кристали с определена структура. Ако науката не познаваше механизмите на растеж на кристалите, нужното съвършенство на силициевите матрици в чиповете на процесорите и паметите на изчислителните машини би било недостижимо. Пример за технологично приложение на кристалите са магнитната лента и компютърният твърд диск.”.

  Така че, проф. Иван Странски, поне теоретично, е поставил част от основите на една от най-големите индустрии в света. Тази, на която „скролваме”, „цъкаме” и „шерваме”. У нас, по традиция за човек с неговия произход, е низвергнат след 9 септември 1944 година, но той продължава да работи в Западна Германия, където благодарение на негови разработки повишават ефективността на процеса на рудодобив за металургията с 40%. В интерес на истината, през 1967 година му е разрешено да пътува отново до НРБ и получава признание и два ордена „Кирил и Методий”. Отива си от този свят в България през 1979 година, но е погребан в Берлин.

  За какво Ви разказвам тази история? Иван Странски е учен със световна слава, с огромен принос в много важни за човешкия прогрес области. И какво излиза накрая? Германците кръщават на него Институт по физикохимия в Техническия университет в Берлин и Научноизследователски институт в Оберхаузен. Номинират го за Нобелова награда. Кръщават на него минерали, а у нас името му носи едва една улица в Студентски град в София, България. Дали минаващите по нея знаят кой е проф. Иван Странски?

  .
  

  .

  Минералът странскиит – CuZn 2 (AsO 4) 2 е открит от Карл Хуго Струнц през 1957 г., който го наименува на Странски през 1960 г., като признание за ролята на Странски като „баща на изследването на растежа на кристалите“.

   

  .

  

   

  .

• Десето юбилейно издание на „Коледа в нас“

  .

  С голяма радост се обръщаме към българските учители в чужбина, с покана за включване в десетото юбилейно издание на конкурса „Коледа в нас“.

  Конкурсът се организира от Детската онлайн телевизия „Аз мога, аз знам“ като основен партньор от създаването на този конкурс е Изпълнителната агенция за българите в чужбина и Националният дворец на децата. Конкурсът „Коледа в нас“ отдава почит към българския учител по света, който, полагайки огромни усилия, съхранява и предава на децата българските традиции.

  Всички коледни тържества, изпратени за конкурсната проява, ще се качат в ютуб канала на ИТВ “Аз мога, аз знам“ и по този начин учителите ще имат възможност за обмен на информация относно писане на сценарии за празници, а професионално жури и зрителите ще определят кой е най-добрият.

  Предвижда се по време на тържественото награждаване да се осъществи телемост с отличените участници в надпреварата.

  Подаването на заявки и видео материали е до 25.01.2024 г.

  Предвижда се награждаването да се проведе на 25.02.2024 г., в зала фоайе на Националния дворец на децата.

  За повече информация вж. ТУК

  Регламент за конкурса – 2024 КОЛЕДА В НАС РЕГЛАМЕНТ

   

  Изпълнителна агенция за българите в чужбина

  Източник: aba.government.bg

  .

• Босилеград. В 18 век и още по-назад

  .

  Иван Николов, kicbos.org

  „Вие живеете в 18 и 19 век“, вика ядосан нашият многоуважаван председател на „Нац-совйет“, пардон, на Националния съвет на българското малцинство, Стефан Стойков. Като се замисля, човекът може и да си е прав! Благодарение на неговата и на политиката на неговият общински ментор, вече подминахме и 18 век и навлизаме дълбоко в Средновековието.

  Защото през 18 век Паисий Хилендарски извика: „О, неразумний и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин…“ и написа цяла „История Славяноболгарска“. И никой не дойде да му обискира килията в Зографския манастир или да му рови в дисагите с книги и ръкописи на път от манастира в Сремски Карловци до Атон. За разлика, примерно, от Бойчо и Александър Димитрови, дето сръбските митничари цяло лято им тарашат багажниците за български книги.

  18 век е век на Просвещението, тогава живеят и творят такива велики мислители като Едмънд Бърк, Шарл де Монтескьо, Волтер, Жан-Жак Русо, Дени Дидро, Имануел Кант и пр., дето се вика, кой от кой по-голям бунтовник. Ама никой не е брал такива ядове с властите като Едвин Сугарев и ние с „Елегия за Краището“!

  Чудна работа баш сега, във времето на „европейските ценности“, да решиш да напишеш книга или да я представиш, и да ти лепнат предварително производство по чл. 317 от Наказателния кодекс за „предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост“! Или сакън да кажеш някоя критична дума срещу председателя НС-то, ще нанесеш „голяма вреда на всички българи в Сърбия“! Щото той е убеден, че е сайбия на българите и каквото той каже, те само трябва да се кръстят и да викат амин.

  Оплаква се човекът, че напразно го заяждаме, а той се къса от работа да „създаде качествени условия за образование на майчин език и да осигури стабилно финансиране на медиите на български език в Сърбия“!?

  Вече две десетилетия гледам как хора без образование се напъват да създават „качествени условия за образование на български език“, а то все не се получава. Момчетата все още не умеят правилно да си напишат имената на български, а момичетата си пишат фамилиите в мъжки род единствено число, ама председателят на НС-то се прави на късоглед. Това са тънки работи за него.

  Така е и със „стабилното финансиране на медиите на български език“. Според председателя на НС-то, финансирането е по-важно от, да речем, свободата на словото! Монтескьо, например, не мисли така, ама кой ще го слуша него, нали е от 18 век.

  Нашият председател на НС-то ни съветва да оставим историята на историците и ни учи на високата политика – отношенията между България и Сърбия да станат като между Сърбия и Унгария. Знам и откъде го е чопнал това за Унгария и Сърбия, ама не вдява защо там отношенията са добри.

  Сърбия разреши на Унгария да повдигне в Белград паметник на Янош Хуняди, а в Нови Сад на цивилните унгарски жертви, убити от партизаните по време на Втората световна война. Какво им е струвало, не знам, но държавните представители на Сърбия и Унгария един път годишно застават пред тия паметници, отдават им почит и си подават ръка в знак на помирение. През останалите дни от годината правят други полезни неща.

  Г-н Стойков и неговият общински ментор, кметът Владимир Захариев, не позволиха в центъра на Босилеград да се постави една скромна паметна плоча с имената на невинните жертви избити от военнопрестъпника Коста Милованович Печанац, на която българските и сръбски държавни представители да отдават почит на невинните жертви и да си подават ръка в знак на помирение. Тогава наистина можеше да се затвори една страница от историята и да се отвори нова страница между българи и сърби.

  С това Захариев и Стойков влошиха и без това лошите българо-сръбски отношения, а нашите сънародници в България оттогава ги гледат с презрение. И никой не им е виновен за това. Сами са си виновни. Но вредата, която направиха тогава, е за сметка на всички българи в Сърбия. Ако имаха куража да поставят тая паметна плоча в Босилеград, щяха да си спечелят уважението на цялата българска нация.

  И още нещо. Европа е надживяла инквизицията, нацизма и фашизма и днес е немислимо да се забраняват и конфискуват книги, и да се връщат европейски граждани от границата на „Рибарци“.

  Благодарение на България, босилеградчани днес свободно се движат по европейските столици. Докато ние под водачеството на Стефан Стойков и неговия ментор вече поддминахме 18 век и вече дълбоко навлизаме в Инквизицията, когато са горени еретическите книги. Разликата е само, че сега го няма папа Инокентий III, но затова пък тука е владиката на Вранска епархия Пахомий.

  .

• За събитието Енкаустик с Нели Цинцева

  .

  С радост споделяме избрани моменти в снимки от провелото се събитие на 19-и ноември, неделя, 2023 г. – В света на Енкаустик изкуството с художничката Нели Цинцева.

  .

  

  .

  Събитието събра изключително голям брой любители на това невероятно изкуство, които искаха да се докоснат до восъка и да опитат този начин на рисуване.

  .

  

  .

  Нашият преподавател Нели Цинцева с лекота въведе аудиторията в древното изкуство и я напътства през целия процес. Бяха създадени изключително красиви рисунки, с които си тръгна всеки, който се осмели да опита.

  .

  

   

  На събитието успя да се включи и една дългогодишна българска приятелка на художничката Нели Цинцева – Орка. Нейното присъствие беше много трогателно за всички. Тя е на завидна възраст, но е изключително интелигентен човек, играе шах, обича изкуството и милее за България и с радост посещава български събития, за да се връща към родината.

   

  

  .

  Благодарим на Галерия „Багрена“ за организацията и на всички гости, които успяха да се включат в събитието.

  .

  

   

  Текст и снимки: Културен център „Българика“

  Източник: Bulgarica.org

  .

• Приказни срещи в български училища в Лондон и Оксфорд

  .

  Едно от големите предизвикателства за българските училища в чужбина е да се намери път към интереса на учениците да четат детска литература на български, да се стимулират сами да творят. И ето че една истинска омайница – писателката Радостина Николова, пристигна на гости в Оксфорд и Лондон, за да плени малките ни възпитаници и превърне срещите с децата в приказно пътешествие.

  .

  

  .

  Тя е основател на издателството за детска литература „Мармот“. През 2019 г. е обявена за “Писател на годината“ от Столичната библиотека за детска литература. Няколко пъти печели националната награда “Бисерче вълшебно”, за която гласуват само деца. Автор е на поредицата „Приключенията на мотовете“ , “Моите красиви рога”, на детския роман “Шантавия до шия“ и др.

  Гостуването на вълшебницата Радостина Николова на 18 и 19 ноември 2023 г. се осъществи съвместно между БУ „Иван Станчов“ в Лондон и БУ „Слово“ в Оксфорд, с подкрепата на Посолството на Р България във Великобритания.

  По време на срещите писателката разказа за началото на своя творчески път, какво я вдъхновява, запозна ги с някои от героите си и техните необикновени преживявания. Привлекателен и омайно шарен е светът на приказните приключения, които плениха въображението на нашите ученици. Те първо научиха важните необходими съставки, за да може един герой да оживее. Накрая всички заедно измислиха свой герой, почувстваха се творци и усмивките им просветлиха тази толкова дъждовна през ноември Англия.

  Щастливи сме, че заедно с децата и ние, учителите, преживяхме истински празник. Надеждата ни е с всяка подобна среща да се увеличава желанието на нашите ученици да се потапят във вълшебния свят на детските книжки.

  Специални благодарности, Ради!

  Пожелаваме ти да измислиш много нови герои и прекрасни приключения, с които да се завръщаш многократно сред българчетата извън родината ни!

   

  Д-р Валентина Александрова-Кирова

  директор на БУ „Иван Станчов“ към Посолството ни в Лондон,
  училищен ръководител на БУ „Слово“ – Оксфорд

  Източник: Schoolbgembassy.org.uk

  .

• <<
• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
...
• 416
• >>