ГЕРГЬОВДЕНСКИТЕ ПОСТИ НА ПОСТУПРАВЛЯВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Не е необходимо да напомняме на обществото какво всеки от нас, ортодоксалните и лоялни към държавата безпартийни /звучащо като осъдителен недъг и в двата случая – „такова животно нe съществува“/, и през тоталитаризма, и през псевдодемократичното й управление преживявахме. В резултат на деструктивния, бих го нарекъл „арогантен политически атавизъм“, на управляващите, иманентната българска интелигенция се херметизира до екзистенция. Това бе инплицитната „цел“. Тъкмо този престъпен метод на дискредитиране и дискриминиране на същинския мисловен елит на нацията осакати прогреса й. Овълчени и предани на режимите ведомствени пешки менторски затръшваха под носа вратата на всеки перспективен и интелектуалец, сервилно вършейки „черната работа“. За креативни и еталони перманентно биваха въздигани манипулирани марионетки. Пред обектива – шарлатани и неграмотни духом, клоуни и мачовци… Властимащите видимо се бояха от таланти и учени, които притежават мъжеството и достойнството да не не им отдават изискуемата йерархична почит на обществен ментор – и вчера, и доскоро… Раболепието бе въздигано в култ. Разнокалибрието – също. С хляба и зрелищата нещата също вървяха по баналния космополитен /римски/ сценарий. А народът ни е достатъчно мъдър, етичен и търпелив, защо не и миролюбив към кого ли не, за да не афишира природната си одареност показно. Той е Героят през тези дълги години на експерименти с него и никога не е губил битките с потискащите благородния му дух. Доказа го и с избора на своя фаворит след последните избори, в тази гнила опровинциалена епоха. Разчистването на Авгиевите обори неминуемо предизвиква свиреп вой сред чакалите и хиените на „преходите“. Така че всеки хуманен апел е съвсем навременен. Набатът не бива да секва, а архаичното „Vox populi – vox dei“ нека си го придъвкат по Гергьовден „тарикатите“ пораженци /отляво и дясно/, които спекулираха с лозунгарството пред невежите и имаха наглостта да си въобразят, че „рахатлъкът“ им ще трае вечно. Всуе! Ресто!