Хелоуин (Halloween) – кратка история

Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Келтите вярвали, че животът се заражда от смъртта. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта. През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин. В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.

Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints’ Day).

Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта.

През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин. В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове.

Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.

Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.

В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом.

Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича „trick-or-treat“ – почерпи, за да не ти напакостя).

Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите „по-малко да плашат децата“. Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята.

Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.

Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях – за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).

През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се, но е добър повод и за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.