След 50 години населението на България ще намалее до 5,475 млн. души

През 2060 г. населението на България ще намалее до 5,475 милиона души. Това сочат данните на Българската академия на науките (БАН). Спрямо последното преброяване на населението от 1 февруари 2011 г. това означава, че на територията на българската държава ще има близо 1/4 по-малко хора.

Сред причините за това намаляване са отрицателният естествен прираст, както и отрицателният външно-миграционен прираст. Сред най-сериозните тревожни черти на демографския профил е смъртността, отчитат от БАН.

Устойчиво задържащата се на високо равнище обща смъртност, съпроводена с чувствително по-ниска раждаемост, предопределя настоящото и бъдещото намаление на населението.

Независимо че детската смъртност след 2006 г. беше занижена под 10 процента, тя продължава да бъде почти два пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз.

От БАН отчитат и различия в равнищата на смъртността по отделни региони, както и между градовете и селата, което говори за неравнопоставеност на населението по местоживеене. Запазват се и съществените различия на смъртността на населението по пол.

През 2060 г. средната възраст на населението ще е около 50 години при 42 години в момента, заяви зам.-председателят на БАН Атанас Атанасов. Тогава населението в трудоспособна възраст ще е 2,7 милиона души, 657 000 ще са на възраст под 14 години, а пенсионерите ще са над 2 милиона души. Според статистиката на БАН през 2060 г. жените в родилна възраст ще са 980 000. През 2001 г. броят им е бил 1,9 милиона души.

За периода 1990-2010 г. населението на страната е намаляло с 13,6 процента. По този показател сме се върнали назад с около 65-70 години и днешният брой на населението е на равнището през 40-те години на миналия век. Според учените спадът на населението ще продължи и през следващите няколко десетилетия, което ще отреди на България място в Европа като страната с най-голямо намаление.

Според статистиката на БАН всяка година на 1000 души умират по 14 човека. Докато в Швейцария на 1000 умират по 8 души. По думите на Атанасов средната продължителност на живота на мъжете у нас през 2009 г. е 70 години, а за жените 77 години. Във Франция например нежният пол живее средно до 85 години. Регистрираната у нас през периода 2001-2009 г. тенденция на повишаване на раждаемостта се пречупва през 2010 г. заради икономическата криза. Особено сериозно е намалението на поколенията в родилна възраст и по-специално на най-младите – до 29 години.

В момента на година се раждат по около 80 000 бебета, докато преди 50-60 години бройката им е била около 170 000. Раждаемостта е най-ниска сред българите и високо образованите, а най-висока – при ромите и ниско образованите групи, както и при малолетните и непълнолетни. Отлагането на раждане на дете е израз не само на влошената жизнена среда и ограниченост на доходите, но и стремеж към по-високо образование и кариерно развитие на младите хора, смятат от БАН.

Зам.-председателят на БАН няма притеснения, че ромите ще станат преобладаваща част от населението. Той обясни, че тревогите идват от високата раждаемост, но смъртността и заболеваемостта при тях са също много завишени. По думите му средната продължителност на живота на ромите е около 50 години.

Десислава Янкова,

в. „Новинар“