Писмо от чужбина: Липсвате ни. Обичаме ви

Тази статия посвещавам на онези шест милиона Българи, избрали да останат в родината си…
защото изкуството не е в това да избягаш зад граница, а в това да успееш в България.

Това е писмо от името на всички Българи, избрали живота в чужбина. Извинявам се пред онези, които не биха пожелали да се подпишат под текста в знак на несъгласие.
Сигурна съм, че ги има, но са безумно малко.

Ние – Българите в чужбина – не сме щастливи!
Избягахме, защото бяхме слаби и глупави.
Не намерихме работа тук, заради твърде ниската си квалификация, а и искахме всички на село да разкават в удивление за живота ни зад граница.
Ние също разказвахме… лъжи!
Казвахме ви, колко е хубав и цветен този живот „там някъде“… а той беше толкова сив и самотен.
Снимахме се тъжно усмихнати пред лъскави молове и по известни площади, а всъщност залъгвахме най-вече себе си, че бягството си е заслужавало.

Твърдяхме, че владеем добре чужди езици, а в действителност думите да изразим истинските си чувства никога не стигаха.
Плачехме тайно, когато нямаше с кого да споделим празниците и красотата наоколо.
Преглъщахме сълзите си, когато отново се сипеха подли обиди над нас и бяхме унижавани.
Пиехме по много, защото това бе единственото ни спасение… макар и за кратко.
Живеехме в спомените за времето, когато бяхме част от вас – Българите в България – защото толкова много ни липсва.

Но никога не намерихме сили да изкрещим на глас грозната истина.
Искахме поне във вашите мисли да живеем щастливо.

Ние – Българите за граница – разбираме, че постъпката ни е израз на слабохарактерност, егоизъм и заслепеност и се срамуваме от това.

Отказваме да го признаем (нали сме слаби) и ви оставяме да вярвате, че сме много силни и напористи… защото толков много ни се иска да бяхме такива.

Преструваме се на обидени от страната си, а все четем вашите български вестници, гледаме само вашата телевизия, слушаме само вашите песни, летим всеки петък над нощта и сме щастливи, че не сте ни забравили.

Ние – Българите в чужбина – обичаме да се завръщаме в къщи, макар да сме объркани къде точно е домът ни;
макар и да чувстваме, че не принадлежим нито на родината си, нито на страната мащеха;
макар и да усещаме, че сякаш няма място за нас на тази Земя.
Обичаме да се завръщаме, защото виждаме колко много вие – Българите в България – сте направили, докато нас ние нямало.
И дори да не го признаваме, безкрайно ви се възхищаваме… защото изкуството не е да избягаш зад граница, а да успееш в България!

Благодарим ви, че простихте слабохарактерното ни предателство и ни приемате във вашата, била някога и наша страна.

Липсвате ни и ви обичаме!

Автор: Ния

Източник: Webcafe.bg