.
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади,
да вдъхна дъх на джоджен и огнище,
да поседя под вехтите асми,
да видя дядо – ярето заприщил,
с луличката си блага как дими,
от гюмчето да пийна козе мляко –
на мляко бих живял и до стоте,
да ме нахока тати – ама яко! –
че спрял съм да се вясвам въобще,
смирено влязъл в стаята позната,
да милна пак постелята от лен,
портретите да гледам – на стената,
и одърчето, дето съм роден,
да питам дървоядите на пруста
дошъл ли съм, или не съм дошъл? –
мъж, родната си къщица напуснал,
във спомените хълта като вълк.
Кандилцето припалил – за молитва,
на колене връз чамовия под,
през дупката на покрива ще литна –
там, дето изфиряса моят род.
Валери Станков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Валери Станков е роден, живее и работи в гр. Варна. Завършил е Руска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Бил е учител, спасител по плажовете, шофьор на такси, пазач на паркинг, моряк, телохранител в детективска агенция, редактор и гл. редактор в алманах „Простори“, репортер в РТВЦ – Варна, журналист във вестниците „Черноморие” и „Черно море”, управител на ИК „Галактика“, директор на университетското издателство на ВСУ „ Ч. Храбър”, гл. експерт в дирекция „Култура и духовно развитие“ в община Варна. Станков е автор на 34 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от които са „Автопортрет със светкавици“ и „Писателят като чудовище“ /2006/, „Наръчник за лунатици“, „Обиск на пустините“ и „Къща без икони“ /2007/, „Аз съм светлият мъж към безкрая“ и „Усмирителна риза за ближния“ /2008/, „Слалом между мълнии” /2010 / „Буквар за влюбени” и ”Аутопсия на зимните миражи” /2011/, „Дърво за бесене на поет” /2012/, „Делникът на един безделник” /2013/, „Рецитал със стиснато гърло” /2014/. Носител е на национални и регионални литературни награди, сред които наградите на СБП за публицистика и поезия, националните литературни награди „Гео Милев“, „Теодор Траянов”, „Иван Пейчев”, „Усин Керим”, „Дамян Дамянов“, „Богомил Нонев“, „Биньо Иванов“ и др. Член е на Съюза на българските писатели.
.
About the Author
много ми напомня Дебелянов