Апел за продължаване на мониторинга над съдебната система в България

През изминалите няколко дни БОЕЦ внесохме в Европейската комисия и ЕП, както и до посолствата на държавите членки на ЕС, официален документ – Апел за продължаване на мониторинга върху съдебната система и борбата с корупцията в България, като предлагаме конкретни промени и инструменти за ефективност на този механизъм.

Нашите аргументи са изложени в самия документ, като представяме примери с фокус върху седебната система, както и конкретни дела и преписки на прокуратурата, които олицетворяват тежките зависимости, в които е поставена тази институция. БОЕЦ представяме и примери за натиск върху магистрати и репресии срещу журналисти, издатели и активни граждани. Представяме позорната процедура по избора на Иван Гешев за главен прокурор и посочваме слабостите на досегашния механизъм, който се превърна в статистичско изследване без реални възможности за влияние и ефективност в прилагането на направените препоръки. Правим своите предложения, като чрез въвеждане на конкретни санкции, спиране на европейското финансиране за страни, които не изпълняват своите задължения за борба с корупцията, подкрепа за реформи, осигуряващи независимостта на съдебната система, подкрепа за спазването на гражданските права, свободата на словото и върховенството на закона.

Прилагаме пълен текста на документа:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ГОСПОЖА УРСУЛА ФОН ДЕР ЛАЙЕН

ДО

КОМИСАРЯ ПО ПРАВОСЪДИЕ

ГОСПОДИН ДИДИЕ РЕЙНДЕР

ДО

КОМИСАРЯ ПО ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

ГОСПОЖА ИЛВА ЙОХАНСОН

ДО

ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ДО

РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРОКУРАТУРАТА НА ЕРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ГОСПОЖА ЛАУРА КЬОВЕШИ

АПЕЛ

От Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“ с ЕИК 176949776, Адрес: гр. Видин, к-с „Панония“, блок 4, вход „З“, ап. 157, представлявано от Георги Борисов Георгиев, председател на УС, e-mail: [email protected]

ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА

„МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОВЕРКА ВЪРХУ ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИЯ РЕД“, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СПРЯМО Р БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Гражданско движение „БОЕЦ – България обединена с една цел“ с ЕИК 176949776, гр. Видин, е регистрирано съгласно българското законодателство, с решение №69/23.11.2015 г. на Окръжен съд Видин, Р България, по фирмено дело 26/2015 г. Сдружението набира популярност в годините с дейността си срещу непрозрачното функциониране на политическата и съдебна система в страната и срещу корупцията по високите етажи в управлението, като действията ни се отразяват в почти всички от малкото останали независими медии у нас. Осъществяваме поставените в устава на сдружението цели за граждански контрол върху предизборните обещания на политическите партии, върху назначенията в държавната администрация и дружествата с държавно участие, съблюдаваме провеждането на изборите, особен интерес проявяваме към дейността на съдебната ни система, на главния прокурор и Висшия съдебен съвет, които считаме, че не са независими. За постигане на нашите цели и при съмнения за извършени престъпления или корупционни практики многократно сме сезирали българските и европейски институции.

Особен фокус сдружението поставя върху правосъдната ни система, тъй като тя е основен стълб за функциониране на всяка една правова и демократична държава. Затова със загриженост се отнасяме и реагираме към непрестанните опити на управляващите у нас (независимо от коя политическа партия са) да политизират съдебната власт, най-вече чрез пряка намеса в органа за нейното управление – Висшия съдебен съвет (ВСС), и през прокуратурата. Категорично смятаме, че 13 години след приемането на България в Европейския съюз правосъдието у нас страда от дълбоки и системни проблеми, че то не е независимо, че ВСС е политизиран орган, който взема своите решения задкулисно и непрозрачно, че кариерното израстване в съдебната система не зависи от професионалните и етични качества на магистратите и че главният прокурор е политическо назначение. Твърдо убедени сме, че прокуратурата на Р България служи като инструмент за натиск и репресии срещу неудобните политически и бизнес опоненти, както и срещу свободните журналисти и граждани, които имат смелостта да казват истината, и същевременно – за прикриване на престъпления чрез повдигане на негодни обвинения. Тези процеси се задълбочават с всяка изминала година, а чувството за липса на справедливост и перспектива пред българските граждани се задълбочава до степен те да не виждат бъдеще в собствената си държава и да емигрират.

Въведеният с приемането на Р България в ЕС „Механизъм за сътрудничество и проверка“ (известен още като мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред) имаше за цел да съблюдава прилагането на върховенството на правото и равенството пред закона, борбата с корупцията, медийната свобода – все фундаментални принципи за страните – членки на Съюза, до достигане на европейските стандарти. Този механизъм за външно експертно наблюдение бе гаранция и надежда за гражданското общество у нас, че Брюксел няма да си затваря очите пред проблемите в правосъдието, ще ги назовава открито и ще има действащ лост за въздействие върху българските политици за постигане на устойчиви практически резултати.

Докладите, които ЕК ежегодно изготвят във връзка с Механизма за наблюдение, съдържат неверни, според нас, заключения за напредъка на страната в областта, но същевременно – и констатации за незатихващите проблеми в нея. Очевидни са от 2018 г. насам засилващите се опити на управляващата ни политическа партия да издейства прекратяване на мониторинга с категорични внушения, че се забелязва напредък в наблюдаваните области и на практика страната ни е изпълнила препоръките по механизма. Българските евродепутати (с някои изключения), използвайки своите контакти и чрез директно лобиране се стремят да въведат в заблуждение своите колеги и ръководни лица от Европейския парламент и Европейската комисия, привличайки ги за каузата си за премахване на механизма. Налице е непосредствена опасност за нас – гражданите, да се осуети единствената възможност за получаване на обективна външна оценка и влияние върху политическите кръгове за предприемане на реални действия за реформа в сектора.

Бихме искали с настоящото изложение да Ви предложим един обективен и по-различен поглед от този, който Ви се представя от българските официални власти, и да обобщим какво в действителност се случва в Р България в областта „Вътрешен ред и сигурност“ през погледа на гражданското общество, като избегнем формализма и езика на дипломацията.

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

БОЕЦ ще споменем няколко от множеството шумно провалени прокурорски дела/преписки, които са ясен лакмус за това, колко „успешна“ бе дейността на Прокуратурата през последните седем години. Обвиненията по тях са повдигнати или поддържани по времето на мандата на вече бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Мандат, през който в страната ни няма нито една осъдителна присъда срещу висш политик, служител от държавната администрация на високо ниво, магистрат или бизнесмен.

1.1. ДЕЛА С ОПРАВДАТЕЛНИ ПРИСЪДИ ИЛИ ПРИКЛЮЧИЛИ С ПРЕКРАТЯВАНЕ ПОРАДИ ПОВДИГНАТИ НЕГОДНИ ОБВИНЕНИЯ

– Делото срещу Нихат Кабил, земеделски министър до 2008 г., по време на Тройната коалиция (ДПС/БСП/НДСВ). Обвинен за незаконни заменки на недвижими имоти с две фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, ощетили държавата с над 115 млн. лева. Делото е прекратено през 2014 г.

– Делото срещу Мирослав Найденов, министър на земеделието в първия кабинет на ГЕРБ, обвинен за корупция, принуда и злоупотреба със служебно положение. Прокуратурата прекратява разследването срещу него през февруари 2015 г.

– Делото срещу Цветан Цветанов – тогава депутат от ГЕРБ, бивш заместник-председател на партията – за незаконен отказ да се прилагат СРС – оправдан през септември 2015 г.

– Делото срещу Емилия Масларова, бивш министър на труда и социалната политика в правителството на Тройната коалиция, обвинена в присвояване на 11 млн. лв., окончателно оправдана през декември 2015 г.

– Делото срещу Иван Данов, бивш министър на инвестиционното проектиране от кабинета Орешарски, за неправомерно получени помощи от френските социални служби – прекратено по давност през 2015 г.

– Делото срещу Петър Сантиров – съдия от Софийски градски съд, Николай Цонев – бивш министър на отбраната по време на Тройната коалиция, и Тенчо Попов – бивш главен секретар на Министерство на финансите, за подкуп – оправдани на три инстанции – окончателно през февруари 2015 г.

– Делото срещу Мирослав Боршош – за сключване на неизгодни сделки за 3,2 млн. лв. като директор на НДК (Национален дворец на културата – София) – две години след случая делото бива на два пъти прекратявано, още не е влязло в съда за разглеждане.

– Делото срещу Христо Бисеров – депутат в шест народни събрания, член на ДПС и заместник-председател на 42-то Народно събрание, и на доведения му син Ивайло Главинков, за недекларирани средства от 700 000 лв., намиращи се в сметки в Швейцария, сделки с валутни ценности и неплатени данъци – окончателно прекратено през юни 2019 г.

– Делото срещу Павел Александров (бивш директор на Фонда за лечение на деца в чужбина) и още двама от Фонда – за участие в ОПГ (Организирана престъпна група) и източване на Фонда – прекратявано и връщано от съда на два пъти, като в своите мотиви САС (Софийски апелативен съд) сочи, че дори не може да разбере обвинението на прокуратурата.

1.2. ДЕЛА/ПРЕПИСКИ, ПО КОИТО ПРОКУРАТУРАТА РЕПРЕСИРА ПОЛИТИЧЕСКИ ОПОНЕНТИ И БИЗНЕСМЕНИ

Наказателни производства срещу висши политически лица – членове на партийни ръководства, на министерски съвет или министерства, депутати – бивши или настоящи

– Делото за подготвяното „убийство“ на Делян Славчев Пеевски – депутат от ДПС и крупен медиен магнат, с цел да се внуши, че три лица, свързани с банкера Цветан Василев, са подготвяли покушение срещу него – прекратено през септември 2014 г.

– Делото срещу Симеон Дянков – заместник-министър-председател и министър на финансите през първото управление на ГЕРБ, Трайчо Трайков – бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма през първото управление на ГЕРБ – после минал в опозиционния „Реформаторски блок“, Иво Прокопиев – бизнесмен и собственик на българска издателска група „Икономедиа“ АД, дружество – издател на в. “Капитал” и “Дневник” – едни от най-активните медии в страната, които следят обективно и пишат за случващото се в съдебната система. Наказателното дело е за нанесени на държавния бюджет щети от над 1 млн. и 200 хил. лв. за продажба на акциите на EVN на занижени цени – два пъти прекратявано от съда.

– Делото срещу Николай Ненчев, политически лидер на БЗНС, бивш военен министър през второто управление на ГЕРБ, за неосигуряване на авиационна безопасност и летателна годност на самолетите на българските ВВС – оправдан на две инстанции през април 2020 г

1.3. ДЕЛА/ПРЕПИСКИ, ПО КОИТО ПРОКУРАТУРАТА РЕПРЕСИРА ИЗДАТЕЛИ И ЖУРНАЛИСТИ, СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ

– Делата срещу Огнян Донев и Любомир Павлов за пране на пари и укриване на данъци. През 2011 г. Огнян Донев кредитира дружество на две други лица – Любомир Павлов и Христо Грозев, при закупуване на „Медийна група България холдинг“ – собственик на водещите тогава и критични към управлението печатни издания „24 часа“, „168 часа“, вестник „Труд“ и други. През 2012 г. срещу Огнян Донев и Любомир Павлов са повдигнати обвинения от прокуратурата за пране на пари, като по-късно банкерът Цветан Василев признава, че той и Делян Пеевски са стояли зад другия съдружник, Христо Грозев, в атаките за контрол върху вестниците. Срещу Огнян Донев е повдигнато и второ обвинение – за укриване на данъци. Медийният холдинг е продаден през 2013 г. на близки до Пеевски лица, делото за пране на пари срещу Огнян Донев и Любомир Павлов – прекратено от самата прокуратура с признание, че липсват данни за извършено престъпление. По делото за укриване на данъци Огнян Донев е оправдан през февруари 2019 г. на първа инстанция след седемгодишен процес. Днес вестниците „Труд“, „24 часа“ и „168 часа“ са едни от официозите на Пеевската пропаганда.

– Делото срещу Иво Прокопиев – собственик на „Икономедия“ и издател на „Капитал“ и „Дневник“, днес водещи критици срещу управляващата партия на Бойко Борисов и неговия негласен политически партньор – ДПС и Делян Пеевски, делото е за пране на пари при приватизация на предприятие преди 17 години и предстои внасянето му в съда. В периода 2009-2013 г. изданията „Капитал“ и „Дневник“ публикуват серия разследвания за зараждането на модела КТБ и влиянието на Делян Пеевски в него. Изданията са силно критични към работата на прокуратурата и ВСС.

– Прокуратурата започна работа по анонимни сигнали в нарушение на разпоредбите на НПК и ЗСВ. Така по сигнали на близкия до Пеевски електронен сайт – ПИК, собственост на Недялко Недялков, чието име излиза в делото КТБ като получател на милиони срещу необезпечен заем, бяха образувани проверки и преписки срещу журналисти и активни граждани. Така по сигнал на ПИК в Специализираната прокуратура се води преписка №5565/2019, водена срещу Атанас Чобанов и Асен Йорданов – редактори в електронното издание „Биволъ“ за закупени от тях имоти от 2001 г

– Срещу Гражданско движение БОЕЦ и неговия председател се водят множество дела и прокурорски проверки, целящи спиране дейността на Сдружението. Прокуратурата повдигна обвинения на Георги Георгиев и за разпространение на невярна информация по време на епидемичната обстановка, за което в Районен съд Видин е образувано НОХД №458/2020 г.

1.4. ДЕЛА С ОСОБЕН ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС

Делото „Корпоративна търговска банка“ (КТБ), или „грабежът на века“, има специално място в тази графа. Прокуратурата, наред с ДАНС, КФН, БНБ, МВР, не само допусна фалита на четвъртата по големина банка в страната да се случи, но взе и дейно участие за събарянето на банката, като открито зае страната на Пеевски във войната му с Цветан Василев. Под ръководството на прокуратурата и лично на Сотир Цацаров (чрез негови медийни изяви) пред офисите на банката бяха изпратени тежко въоръжени спецотряди, извършваха се претърсвания и изземвания в офисите и жилищата на ръководителите на банката, даваха се пресконференции и изявления. Крахът на КТБ, според експерти, се оценява на стойност близо 5 млрд. лв., които ще плащаме всички ние и поколенията след нас.

Мястото на Иван Гешев в това дело е запазено. Той носи отговорност за пълното размиване на обвинението – безпрецедентни общо над 15 000 (!) страници обвинителен акт, четени над девет месеца в съда. Представена в непосилен за възприемане обем, информацията изгуби функцията си да информира, а Делян Славчев Пеевски не е споменат в делото нито веднъж (!) от прокуратурата, въпреки че не се крият милионите от необезпечени кредити, отпуснати от банката към свързани с него и майка му дружества. Самото дело бе превърнато във фарс, в който обвинението се крепи на свидетелски показания на служител от банката – Борис Лазов, докато прокуратурата и съдът не дават съгласие на искането на основния подсъдим – Цветан Василев, да даде обяснения и да бъде изслушан по делегация.

2. ПРИЗНАНИЯ ЗА ЗАДКУЛИСНИ ДОГОВОРКИ И НЕПРОЗРАЧНОСТ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА ОТ САМИТЕ МАГИСТРАТИ

Многократно български магистрати – съдии, прокурори и следователи, са заявявали открито за непрозрачност и задкулисно вземане на решения при избор за заемане на длъжности в съдебната система. Най-ярките примери обаче излагаме по-долу:

2.1. На 24.04.2014 г. председателят на Апелативен съд София – съдия Веселин Пенгезов, даде нарочна пресконференция, на която заяви открито, че е бил притискан от Делян Пеевски – тогава депутат от ДПС, чрез близки до него адвокати. Думите на Пенгезов са: „Имало е съобщения до мен за определени дела, повечето идват от един човек, който разпределя баницата – Делян Пеевски се казва. Интересували са се от Митхат Табаков, че трябва да бъде оправдан. По случая „Енимехмедов“ получих съобщение, че неправилно е решено делото… Нещо като съвет, че ако не стане нещо, втори мандат ще видя през крив макарон и горе-долу така стана”.

Съдия Веселин Пенгезов сочи за натиск и от страна на Цветан Цветанов – тогава заместник-председател на ГЕРБ и депутат от партията, като думите му са:

„Те там директно идваха чуковете, нямаше съобщения. Ако отворя уста, ама няма да я отворя, защото имам семейство в крайна сметка. Лятото на 2010-а година по донос, истински донос на Цветан Цветанов, беше образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител”.

2.2. На 17.04.2019 г. на организирана от гражданско движение БОЕЦ и гражданско движение „Инициатива „Правосъдие за всеки“ конференция, бившият председател на най-големия съд в страната – Софийски районен съд, съдия Методи Лалов, коментира начина, по който той самият е бил избран на този пост. От думите му стана ясно, че изборът му е станал възможен след среща с тогавашния председател на ВАС Георги Колев, на която се е появил и „един корпулентен депутат“ (Делян Славчев Пеевски). После Методи Лалов продължава да разказва:

„Попита – какво става тук? Те му обясниха – ами тук сме се видели, за да обясни това момче, каза Георги Колев, за своята концепция и евентуално да получи подкрепа и от мен. Аз знаех, че избор без подкрепа от лошите няма да има, невъзможно е. В този момент този корпулентен политик, твърде известен, знаете, каза – ама да не стане така, и сега цитирам – да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, който аз водих при Ахмед Доган“.

2.3. На 24.10.2019 г.,по време на заседанието на ВСС по изслушване на кандидата за нов главен прокурор – Иван Гешев, ръководителят на обвинението тогава, Сотир Цацаров, призна, че последните няколко процедури за избор на тримата големи в съдебната власт“ (председателите на ВКС, на ВАС и на главния прокурор) са протекли по един и същ начин – не само във Висшия съдебен съвет, а и „в две други сгради“. Признанието дойде в реплика към председателя на Върховния касационен съд съдия Лозан Панов. Думите на Сотир Цацаров бяха:

„Слушайки го, аз си мисля, че г-н Панов говори като човек, чиято процедура е протекла кристално чисто, при пълна информираност и при пълна състезателност. Слушайки го, даже си мисля, че г-н Панов говори като човек, който сякаш въобще не е участвал в такава процедура, наблюдавал я е отстрани и поради тази причина има, как да кажа, всичките основания да съди нейните негативи и разбира се, да съди негативите на процедурата по принцип. Аз бих задал въпроса – по какво тази процедура се отличава от процедурата, по която бе избран председателят на ВКС? По какво тази процедура се отличава от предните процедури? Разбира се, тук по никакъв начин не изключвам и тази, по която съм избран аз. Ще минат още два месеца, живот и здраве, и тъй като никой мандат не е вечен, от тази зала ще си изляза и аз. И тогава никой няма да знае какво точно се е случило тук вътре – и което е по-важно – в една друга сграда, не, в две други сгради. Аз го знам, няма да го кажа и ще ви кажа защо. Няма да го кажа, не защото уважавам Лозан Панов. Няма да го кажа, защото уважавам ВКС, уважавам съда и уважавам неговия председател. Не този председател, длъжността председател на ВКС.“ БОЕЦ сезирахме Инспектората към ВСС по казуса, но получихме отказ да бъде извършена проверка!

2.4. На 04.12.2019 г. при свое участие в предаване по една от водещите телевизии – БТВ, премиерът Бойко Борисов заяви по повод избора на председател на Върховния касационен съд:

„Аз подкрепих най-много Лозан Панов навремето. Най-много го подкрепих. Питайте го него. Той нямаше да стане съдия, ако аз не го бях подкрепил. С парламентарните си групи. С начина, по който се избират във ВСС. С излъчените от нас представители“ – заяви Борисов.

Попитан дали наистина го е изискал от членовете на ВСС, излъчени от парламентарната квота с гласовете на ГЕРБ, той отговори: „Ами, естествено!“

От БОЕЦ отново поискахме официално институциите да проверят твърденията на премиера за вмешателство на изпълнителната власт, в работата и дейността на независимата съдебна система, но отново получихме отказ.

3. ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ ГЛАВЕН ПРОКУРОР – ИВАН ГЕШЕВ

На 29.07.2019 г. прокурорската колегия при ВСС единодушно предложи като кандидат за нов главен прокурор лицето Иван Стоименов Гешев – прокурор с повече от съмнителна репутация, издигнал се стремглаво в йерархията на обвинението чрез удобния и бърз начин на командироването в по-горестоящи структури, а не чрез предвидения в Закона за съдебната власт ред на повишаване, лично инициирал и отговорен за сключването на споразумения с всички обвиняеми по добилото изключителна известност дело „Недосегаемите“ – организирана престъпна група, ощетила бюджета на Р България чрез „ДДС-измами“ на стойност десетки милиони, чиито членове получиха – благодарение на Иван Гешев – условни присъди от по две години лишаване от свобода (с изключение на ръководителя, който се споразумя за две години ефективно, по-голяма част от който период бе приспаднат от изтърпяната МНО „домашен арест“).

До номинацията му Иван Гешев бе заместник-главен прокурор и административен ръководител на Специализираната прокуратура – тоест част от екипа на Сотир Цацаров, през чийто седемгодишен мандат, отново припомняме – няма нито една осъдителна присъда за корупция по високите етажи, срещу висш политик, чиновник или магистрат.

По-късно, след самия му избор, се установи, че Комисията по атестации към прокурорската колегия е подходила непрозрачно и е заблудила членовете на ВСС относно професионалната дейност на кандидата. От БОЕЦ се сдобихме с данни по Закона за достъп до обществена информация след съдебно обжалване, че за седем години в Софийска градска прокуратура прокурорът Иван Стоименов Гешев няма внесен в съда нито един обвинителен акт, а единствено – 20 броя споразумения, въз основа на които са осъдени 27 лица. Само за сравнение, комисията по атестации представи на обществото и на ВСС данни, че по дела, водени от прокурора Гешев, са осъдени общо 233 лица или близо десет пъти повече.

Изборът на Иван Гешев мина в безпрецедентна среда – непрестанна подкрепа и осигурен медиен комфорт от страна на близките до депутата Делян Пеевски медии и неспирни атаки от същите тях спрямо лицата, критикуващи номинацията. Пред сградата на ВСС имаше няколко контрапрояви на протестите срещу Иван Гешев – лица, които подкрепяха избора му, оглавени от Недялко Недялков и неговата „медия“ ПИК. В разрез със Закона за митингите, манифестациите и събранията „ПИК“ ЕООД организира първия в страната частен протест в деня на второто гласуване за избора на Гешев – лица, които щателно бяха отсявани в нарочно създадени пропусквателни пунктове, а момчета с качулки посочваха на полицаите кои да минат и кои не (представяме ви снимков материал на организирано доведени в подкрепа на избора на Иван Гешев лица). Тези прояви се случваха с пълната подкрепа на Столична община и столичната полиция. През този период БОЕЦ внесохме редица сигнали в прокуратурата за съмнения за извършени престъпления от Иван Гешев във връзка с неговата дейност по делото ‘Недосегаемите” и сключените от него споразумения с обвиняемите лица, довели до невъзстановяване на щетите за държавата в размер на стотици милиони лева, източено ДДС и условни присъди за част от обвиняемите, като за друга част обвиненията дори са свалени. Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ публикува и аудиозаписи от разговорите на Гешев с обвиняемите, които БОЕЦ приложихме в своите сигнали. Въпреки всички доказателства и данни, прокурор Маджарова от Специализираната прокуратура отказа с изрично прокурорско постановление да образува досъдебно производство срещу Гешев, а на 29.05.2020 г. той, в качеството си вече на главен прокурор, я награди, вероятно като благодарност за официално осуетеното наказателно преследване и разследване срещу него.

4 НЕСТИХВАЩ НАТИСК СРЕЩУ НЕУДОБНИТЕ МАГИСТРАТИ

Магистратите, които не се поддават на страха, назовават открито проблемите в съдебната система и търсят начини за тяхното решаване, биват непрестанно атакувани – от статуквото в съдебната система и от медиите, близки до Делян Пеевски.

4.1. Лозан Панов – председател на ВКС

#Скандалът „SMS-гейт“ – на 14.01.2016 г. заседание на ВСС е прекъснато, след като председателят на ВКС Лозан Панов огласява пред журналисти, че премиерът Бойко Борисов му е препратил, изпратен до самия него, SMS с текст: „Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записите с двете каки. Не го приехме.“. Искането на Панов е Борисов да бъде изслушан пред ВСС, във връзка със скандала със съдия Владимира Янева. Във времето не стана ясно кой е изпратил SMS-а до Борисов, а той отказва да даде каквито и да е обяснения по случая Яневагейт, в който многократно се споменава името му и влиянието му върху съдебната система.

#Скандалът „Агнешките главички“ – на 24.04.2017 г., сутринта, момчета с маски застават пред сградата на ВСС преди заседанието на съвета, държейки в ръцете си безмълвно окървавени агнешки глави. Полиция и прокуратура отказва да разследва случая и посланието му.

#Развитите болтове – на 06.06.2017 г., по време на пътуване до гр. Берковица със служебния автомобил на НСО, предоставен на председателя на ВКС, се установява, че два от четирите болта на една от гумите са развити, а другите два – разхлабени. В автомобила са Лозан Панов и служител на НСО. После в интервю първият заявява: „Не се страхувам, но не съм безразсъден!“. Прокуратурата отказва да извърши проверка по случая.

#Отнето стопанисване на Съдебната палата – на 30.04.2020 г. стопанисването на Съдебната палата в София е отнето от председателя на ВКС Лозан Панов. Атаката срещу него започва по повод заснет в палатата скандален клип. Въпреки че дисциплинарно производство срещу него не е образувано, мнозинството във ВСС държи именно него виновен за уронване престижа на съдебната власт с допускане заснемането на видеото. В хода на проверката, извършена от ВКС, се установява, че – в предложението до Панов се сочи, че ще се заснема видео към саундтрака на филм “Married Young”, чийто сюжет няма нищо общо със скандалния клип.

През целия този период, в който Лозан Панов отказваше да се подчини на статуквото, името му бе многократно замесвано и в други скандали, бяха публикувани множество статии и колажи в близките до Пеевски медии, плакати бяха разлепвани из София с осмиващи го твърдения и колажи.

4.2. Бойко Атанасов – следовател от Столична следствена служба, който от 2005 г. публично оповестява и депозира сигнали за корупционни схеми и групи за натиск в прокуратурата и следствието. Именно той през годините пръв заговори за поръчките в прокуратурата, за съществуването на „шпицкоманда“ в следствието за проверки срещу неизвестен извършител, които се държат на трупчета, за да бъдат държани в зависимост политици. Същият открито разкри детайли за съвместната си работа с прокурор Иван Гешев по делото, добило публичност като „Недосегаемите“. По-късно от БОЕЦ в действителност установихме, че за седемте години в СГП прокурорът Иван Гешев няма внесен нито едни обвинителен акт в съда, а единствено – 20 броя споразумения – вж. т. 3 от изложението.

Срещу Бойко Атанасов бяха приложени множество репресивни мерки. Установи се, че е бил незаконно подслушван от МВР през 2011 г. (български следовател – незаконно подслушван от службите), за което същият осъди в началото на 2020 г. МВР да му изплати обезщетение. Срещу Бойко Атанасов са били образувани общо 5 дисциплинарни производства, които по своя характер са чиста форма на репресия, заради неговата независимост и смелостта му да разобличи корупцията и зависимостите в прокуратурата.

Медиите, близки до депутата Делян Пеевски, отделят постоянно внимание на следовател Бойко Атанасов с уронващи престижа му публикации, съдържащи внушения и неверни твърдения.

5. ДРУГИ СКАНДАЛИ, КОИТО ПРАВООХРАНИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ НЕ РАЗСЛЕДВАХА

5.1. Скандалът „Яневагейт“

В края на 2015 г. на сайта на журналистите от „Биволъ“ последователно са публикувани аудиозаписи между съдиите Владислава Янева – тогава председател на Софийски градски съд, и Румяна Ченалова – съдия в съда, и трето лице – мъж, за който впоследствие се подозира, че е адвокат Мондешки. От думите, разменени между Янева и Ченалова, става ясно, че съдия Владислава Янева търси помощ от премиера Бойко Борисов, като му праща лично смс, говорила е и с „неговия човек във ВСС“, както и чрез назовани от нея други магистрати (един от които е Георги Колев – председател на Върховния административен съд, също член на ВСС). Янева споделя, че е имала среща и с главния прокурор Цацаров, по нейна молба, в търсене на помощ срещу нейното отстраняване, и той я успокоил, като казал, че ще „завоалира“ нейните нарушения, признал, че Борисов го натиска да я „опраска”.

Въпреки категоричните данни за политическа намеса и явно лобиране във ВСС и съдебната система, разследване не е извършено, а проверката приключва безславно, след като прокурор Димитър Франтишек установява, че записите не били автентични, посредством експертиза, с която обществото не бе запознато, от вещо лице, на което никой на чу имената. Същият прокурор Димитър Франтишек през 2019 г. бе възнаграден да заеме длъжността административен ръководител на Специализираната прокуратура. В същото време от Биволъ изпратиха записите в независима лаборатория. А казаното от записите се потвърди категорично от фактите, случили се в действителност, и най-вече – от една от двете участнички в записите – съдия Румяна Ченалова, която пред медии категорично заяви, че разговорите са автентични. Същата бе дисциплинарно уволнена от съдебната система в началото на месец май 2020 г.

С подобни анонимни експертизи Прокуратурата прикри и бяха прекратявани във времето изтекли аудиозаписи по случаите – Борисов и Мишо Бирата, записите от разговора в дома на Бойко Борисов в Банкя, когато зам.-градски прокурор казва на Борисов за Цацаров: „Ти си го избра”, записът на Бойко Борисов с директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, в който първият заповядва по телефона да се спре проверка в известна пивоварна.

5.2. Скандалът „Цумгейт“ – през април 2017 г. бизнесменът и собственик на опозиционния вестник „Сега“ Сашо Дончев заявява в медиите за провела се между него, бизнесмена и политик от БСП Георги Гергов, и главния прокурор Сотир Цацаров среща в офиса на Гергов в Централния универсален магазин в гр. София. В интервю за Нова телевизия и съществуващата тогава телевизия БиАйТи Сашо Дончев твърди, че Сотир Цацаров е отправял към него намеци и създавал внушения за сигурността на бизнеса му и за подкрепата му за политическа формация „Да, България“, за причините, които водят до там главният прокурор да се превърне в централен герой в предаванията на един телевизионен водещ и в художествените произведения на карикатурист във в. „Сега“, като му споделя за извършено подслушване спрямо самия Сашо Дончев.

Заради тази среща БОЕЦ сезирахме Инспектората към ВСС за извършени от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров нерегламентирани контакти и недопустими заплахи, действия, с които уронва престижа на съдебната система. Три месеца по-късно получихме отговор, с който Инспекторатът към ВСС ни уведоми, че не са установили нищо укоримо в действията на главния прокурор.

5.3. Скандалът „Къщи за гости“

След разследване на сайта „Биволъ“ от пролетта на 2017 г. се установи, че в над 45% от финансираните общо 752 проекта по Програма за развитие на селските райони, 2007-2012 г., на стойност 202 милиона лева, има злоупотреби. Сред проверените от журналистите 229 обекта, финансирани за 60 235 278 лв., се установява, че нито едно от тях не е наело лица във връзка с проекта, докато задължително условие за финансиране е поне пет години къщите за гости да се ползват по предназначение – те да функционират и да приемат гости. Голяма част от получилите финансиране са се обогатили без никакво намерение да развиват селски туризъм. Сред обогатилите се са видни местни и партийни функционери, роднини на депутати и чиновници – роднини на лидера на партия ДПС Мустафа Карадайъ в с. Борино, Александър Манолев – заместник-министър на икономиката, изградил къща за 308 000 лв., Янаки Червеняков – бивш член на Държавен фонд „Земеделие“. Разкритията станаха публични благодарение на журналистите от „Биволъ“, докато от Държавен фонд „Земеделие“ отказваха до последно да предоставят исканата информация и го сториха едва след съдебно решение.

За тези нарушения ЕК санкционира Р България в размер на 11 млн. евро.

След скандала по разпореждане и под натиска на Борисов оставки подадоха заместник-директорът на Държавен фонд „Земеделие“ Иванка Магдатова-Мидова, заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и министърът на земеделието Румен Порожанов.

За установените злоупотреби обвинения не са повдигнати на никого, освен на Александър Манолев, делото се разглежда в Окръжен съд – Благоевград.

5.4. „Апартаментгейт“

Огромен скандал, който бе отразен в множество чуждестранни медии. Свързани бяха управляващата върхушка от политическа партия ГЕРБ и строителна фирма „Артекс“, която им е продавала луксозни жилища на цени, в пъти по-ниски от пазарните. Повдигнати бяха огромни съмнения за конфликт на интереси, прикриване на средства с неустановен произход и политическо лобиране (в полза на „Артекс“ бяха внесени законодателни промени, които облагодетелстват дружеството по отношение на техен проект за изграждащ се небостъргач в столицата).

След скандала с ниските цени на жилищата, „продавани“ на близки до властта, оставки под натиска на Борисов подадоха – Цветан Цветанов – като депутат и председател на парламентарната група на ГЕРБ, Цецка Цачева – министър на правосъдието, Красимир Първанов – бивш зам.-министър на енергетиката, Ваня Колева – зам.-министър на младежта и спорта, Делян Добрев – депутат от ГЕРБ, заместник-областният управител на София област – Томи Николов (от ГЕРБ), кметът на Созопол от ГЕРБ – Панайот Рейзи.

Замесени в скандала бяха още Пламен Георгиев – председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ, който е пропуснал да декларира тераса с площ от близо 190 кв.м при нейното закупуване и така е спестил данъци и нотариални такси, а отделно – не доказва по никакъв начин произхода на средствата пред обществото. Същият бе освободен от заеманата от него длъжност и назначен за консул на Р България във Валенсия.

В скандала бе замесен и заместникът на КПКОНПИ – Антон Славчев, който се оказа собственик на огромна тераса с квадратура 244 кв.м и на апартамент с обикновени размери – 63 кв. м, но с необикновена цена – 18 639 лв., или 151.27 евро за квадрат. Имотите са закупени през 2010-2011 г. в чисто нова сграда в столичния кв. „Хиподрума“.

Налице бяха категорични данни за укриване на данъци и такси от многократно занижените продажни цени. Прокуратурата отказа да извърши каквото и да е разследване. С постановление от м. 02.2020 г. Специализираната прокуратура отказа да извърши проверка по сигнал на БОЕЦ и по случая срещу Цветан Цветанов.

5.5. През февруари 2018 г., на специална пресконференция в БТА София, БОЕЦ огласихме официални документи, получени по закона за достъп до обществена информация, от които става ясно, че от 2000 г. до 2018 г. само по влезли в сила ревизионни актове на НАП са установени 16 милиарда лева източено ДДС, като НАП обявява тези средства за несъбираеми и загуба за бюджета. Голяма част от схемите за източване на ДДС се осъществяват през проектите за усвояване на европейските фондове, за което сезирахме всички компетентни национални и европейски институции, но получихме откази да бъде разследван този колосален грабеж без аргументи и мотиви. Явно доказателство, че с част от тези милиарди се осигурява и чадърът над схемите за източване на ДДС. Споразуменията на главния прокурор Иван Гешев с обвиняеми именно за подобни престъпления, за които вече стана дума, са показателен пример.

6. НЕДОВЕРИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА И ПРОКУРАТУРАТА

Неспиращите скандали, липсата на реална борба срещу корупцията по високите етажи, политическото лобиране, непрозрачността при вземане на управленски решения, са сред основните фактори за задълбочаващото се недоверие на българите към съдебната система.

Според проучване на социологическа агенция „АФИС“ от м. 07.2017 г. едва 19% от българите имат доверие в съдебната система.

Друго изследване от м. 10.2018 г. на изследователски център „Тренд“ сочи, че 75% от българското общество счита, че политиците оказват натиск в работата на съдебната власт.

През м. 03.2019 г., след проучване на социологическа агенция „Глобал Метрикс“, става ясно, че 69% от българите не виждат никаква обществена полза от работата на главния прокурор, а над 76% продължават да считат, че по време на мандата на Сотир Цацаров прокуратурата е била използвана за политически цели.

В началото на 2019 г. тенденцията е за още по-силен спад, като изследване на социологическа агенция „Алфа рисърч“ сочи одобрение за Сотир Цацаров като главен прокурор от едва 6% от обществото (същият за проявените „успехи“ и „доверието“ сред обществото бе избран единодушно от всички политически формация в Народното събрание за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество).

През последните години България трайно запазва своето последно място в Европа и 111-то място в света по свобода на словото според ежегодната класация на „Репортери без граници”. Успоредно с това, държавата ни е първа във всички международни и европейски класации по ниво на корупция в ЕС и на последно място в Съюза по доходи и жизнен стандарт, показатели, които са свързани.

Посочените по-горе устойчиви данни за недоверието на българите към съдебната система и прокуратурата са в пълен дисонанс с натрапваните ни от Брюксел успехи в борбата с корупцията и напредъка в съдебната реформа.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ, АПЕЛ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА

По-горе се опитваме накратко да припомним някои от по-важните събития в проверяваната област от последните години, като се фокусираме в периода, съвпадащ с мандата на вече бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Фактите, които излагаме, са обществено известни и проверими. Тези бележки в никакъв случай нямат претенции да са изчерпателни – не бихме могли да обхванем всички скандали и безобразия. Категорични сме, че изложеното ясно потвърждава становището ни – в Р България и понастоящем върховенството на правото е дискредитирано, институциите са изпразнени от всякакво съдържание, живеем в държава с фасадна демокрация, в която Прокуратурата е инструмент за индулгенция на едни и за разправа с други, съдебната ни система и Висшият съдебен съвет са силно партийно-политически зависими, липсва независимост в кадровите назначения там. Ето защо смятаме, че няма никакви основания за отпадане на механизма за сътрудничество и проверка върху правосъдието и вътрешния ред. Напротив, у нас, повече от всякога, гражданското общество, малкото останали свободни медии и независими магистрати, имат нужда от помощ срещу настъпващата диктатура.

Ако след всичко изложено, счетете, че ЕК следва да прекрати мониторинга, това означава край на надеждите ни един ден страната ни да бъде правова държава, в която върховенството на правото да се съблюдава, край на надеждите ни да бъдем част от европейското семейство и носители на същите ценности, които обединяват Съюза вече повече от 75 години.

Отправяме своя настоятелен апел към Вас – не се поддавайте на внушенията на българските политически лица!

България е в плен на мафията!

Имаме нужда от Европейска солидарност и подкрепа!

Продължете и засилете мониторинга в диалог с гражданското общество!

Налагайте санкции на страните при продължаваща липса на напредък и реформи. Само по този начин ще спечелите безусловно доверието на българите за общата кауза – върховенство на правото и неотменност на европейските ценности.

Спрете европейските фондове! В една корумпирана и нереформирана държава парите на европейските данъкоплатци само засилват мощта на мафията и нивото на корупцията, а ефектът от тяхното усвояване за българските граждани е дори отрицателен! Десетки милиарди лева бяха „налети” през европейските фондове и програми към България. В резултат, заради ширещата се корупция, мафията ни стана още по-могъща, а българските граждани устойчиво останаха на последно място в ЕС по ниво на доходи и жизнен стандарт. Задълбочиха се процесите по обезлюдяване на цели региони, демографската криза и други изключително тежки проблеми. Европейските фондове имаха за цел именно решаване на тези проблеми, но ефектът е обратен. С парите на европейските данъкоплатци, каквито сме и ние, българите, нашите корумпирани управници, политици и мафиоти пълнят своите офшорни сметки и придобиват имоти в чужбина. Хиляди са случаите на злоупотреби с европейски средства, които остават безнаказани заради превзетата и подчинена от мафията съдебна система и прокуратура. Тази липса на справедливост на фона на евентуално отпадане на механизма за наблюдение и мониторинг води до задълбочаване на процесите на евроскептицизъм и отчаяние. Това дава възможност на руската пропаганда и водената от Кремъл хибридна война срещу интересите на ЕС да набират сила.

Необходими са реални действия на ЕК. Не просто статистика, която да посочва проблемите, които ние знаем и са ни до болка познати, а да има и механизми, чрез които да се подпомага гражданското общество в усилията му за решаване на тези проблеми. Ние считаме, че това може да стане чрез ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА „МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОВЕРКА ВЪРХУ ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИЯ РЕД“, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СПРЯМО Р БЪЛГАРИЯ, и чрез въвеждане на конкретни санкции, спиране на европейското финансиране за страни, които не изпълняват своите задължения за борба с корупцията, подкрепа за реформи, осигуряващи независимостта на съдебната система, подкрепа за спазването на гражданските права, свободата на словото и върховенството на закона.

БОЕЦ вярваме, че преди повече от десет години България направи своя правилен цивилизационен избор чрез присъединяването си към Европейския съюз и че заедно, с общи усилия, можем да решим всички проблеми и да направим обединена Европа наш общ дом, в който гражданското общество и институциите да бъдем гаранти за спазването на европейските ценности и принципите на демокрацията и правовата държава.

(Георги Георгиев – председател на УС на ГД „БОЕЦ“)