Райна Манджукова за изложбата на Кина Бъговска в Полския институт в София

Може ли да си представите българската шевица, нашата, родна шевица, достигнала до нас от дълбините на вековете, шевицата, украсявала ризи и пешкири, стомни и бъклици… същата тази шевица да бъде превърната в абстрактно изкуство? А това абстрактно изкуство да има мелодията на майчината песен, ритъма на кръшно хоро, вкуса на бабината гозба?

Аз днес го видях!

А чували ли сте „Годишните времена“, „Дилмано дилберо“, виенски валс, латино ритми и джаз импровизации… в един концерт. И всичко това – в изпълненение на квартет от 4 контрабаса?

Аз днес го чух!

Това уникално съчетание на неравноделни ритми в живописта и музиката днес бе представено от сестрите Kina Bagovska и Petia Bagovska – художничка и музикант – в Полския институт в София / Instytut Polski w Sofii.

Всъщност, малко „по-главна“ героиня на вечерта бе Кина Бъговска, която днес откри своята юбилейна изложба „Неравноделни времена“.

*Иванка Славчева, Петя Бъговска, Кина Бъговска, Райна Манджукова*

С Кина се познаваме от толкова години, че дори не помня, кога съдбата ни среща за първи път. Може би през 2006 г. в Чикаго? А може би и по-рано… Наистина не помня… Но помня, че в битността ми на „Облаче ле бяло“ тя ми гостува в студиото и направихме едно наистина красиво предаване. Тогава Кина беше донесла в телевизията една престилка. Била над 100-годишна, тъкана от майка й… И днес, когато ни посрещна на входа на галерията, първото нещо, което ми каза, бе: „Помниш ли онази престилка? Оттогава като ме обсебиха тези шевици и не ме пускат…“. И така се стигнало до тази изложба.

Но аз няма да говоря за картините й. Нямам нито подготовката, нито образованието да го направя. Но мога да споделя впечатленията си за самата Кина. И точно това направих, когато тя ме помоли да кажа няколко думи при откриването на изложбата:

Кина Бъговска е художник с богата биография, член на Съюза на българските художници и преподавател по изобразително изкуство, с над 40 години преподавателска дейност.

Но Кина Бъговска е и журналист, пишещ за всички български вестници в Чикаго – „Българският Чикаго“, „Старт BG Чикаго“, „България – 21 век“, в. „България СЕГА“, в сайта EuroChicago, както и в издавания в България в. „Култура“; член е на Съюза на българските журналисти.

Кина Бъговска е също и писател. Създадената в съавторство с покойния вече журналист Климент Величков книга „Български щрихи в американския пейзаж“ е сборник с репортажи и същевременно една съкровищница от откровения и преживявания на двама българи в Америка.

Да й се чуди човек, откъде при всичко това намира време и сили за обществена родолюбива дейност. Защото Кина Бъговска е един страстен радетел за популяризиране на България, българския дух и култура в Америка, както и за съхраняване на родните ни ценности сред сънародниците ни в Новия свят. Основател на Българо-американски център за културно наследство – Чикаго и активен партньор на художествени събития в Българския културен център „Магура“ в Чикаго. Искрено загрижена за патриотичното възпитание на подрастващите българи зад океана, Кина е един от активните организатори на ежегодната викторина за деца от българските училища в Чикаго, посветена на Апостола на свободата Васил Левски.

Така че никак не е чудно, че „шевицата я е обсебила“ – тя просто никога не я е пускала.

„В последните години творческият взор на Кина е обърнат към традиционната символика на българските шевици и изконния духовен свят на българина. Корените на българската обредност и култура са живи в нея и говорят чрез нейното творчество, неподвластни на пространствените и времеви разстояния от Родината. Коренът в нея вика… и разцъфва в нейните картини.“

Тези думи са написани от моята колежка Иванка Славчева и изключително ясно описват платната на Кина Бъговска, включени в изложбата „Неравноделни времена“. С тях завърших словото си на изложбата. Но бих искала да добавя и още нещо.

Коренът, този, българският, не просто разцъфва. Той прониква дълбоко в душите и сърцата, способни да виждат традиция в съвременното, национално в глобалното, конкретно в абстрактното. Прониква, пониква и… разцъфва в едно прекрасно цвете, наречено родолюбие.

А музикалният термин „неравноделни времена“ в заглавието на изложбата разбира се съвсем не е случаен. Той е едно намигване на сестрите Бъговски, които през целия си творчески път черпят вдъхновение една от друга – всяка за своето изкуство – и взаимно се допълват. Ето защо и концертът на бас-квартета на Петя Бъговска се възприе като една органична и неразделна част от представянето на изложбата – с неочаквано звучене и неравноделно въздействие.

Райна Манджукова

14.06.2023 г.

Снимки: ФБ профил на авторката