.
След резултатите в изборния ден в неделя, 25 октомври, българските социологически агенции отново заслужават критични въпроси за прогнозите и анализите си. Но има ли поне една от тях, която да ни покаже и анализира публично статистическите следи в изборните резултати?
Вижте картинката с две графики, които копирах от страницата във Фейсбук на Сергей Ростовцев – руски учен, който живее в Будва (Черна гора).
Първо ще ви цитирам думите на самия Сергей Ростовцев:
Сравнете двете графики! На руската графика ясно се вижда класическата статистическа следа от фалшификации – неестествената „опашка“ на разпределението в посока анормално висока избирателна активност. В реалността, при честно броене, подобно явление е статистически невъзможно. Честните избори се описват с практически симетрично, камбанообразно разпределение на гласовете в зависимост от активността. А хистограмата за Сърбия е практически идеално симетрична. Централната част на сръбската графика показва убедително превъзходство на гласовете за „Студентите“ над гласовете за партията на Вучич. Разбира се, и тук могат да се забележат малки статистически „грапавини“: в крайните „опашки“ на разпределението – както при анормално ниска, така и при висока активност – картината се обръща на противоположната и в тези специфични райони побеждава Вучич. Всички тези локални отклонения обаче имат точков характер и по никакъв начин не са повлияли на интегралния, общ резултат от изборите.
Край на оригиналния цитат. Нататък следва обяснението.
1. Как изглеждат изборните резултати, когато няма очевидни статистически аномалии?
Погледнете лявата графика за Сърбия. В нея са представени резултатите на различни политически сили в зависимост от избирателната активност в секциите на изборите тази неделя.
В централната част на разпределението се вижда отчетливо предимство на едната листа пред другата. В крайните участъци има колебания и пресичания на кривите.
Важно е да уточним: гладката или камбанообразна форма сама по себе си не доказва честност. Тя е само един от елементите, които могат да бъдат изследвани при статистическия анализ на изборите.
Но именно тук възниква същественият въпрос: как се променя подкрепата за отделните партии, когато избирателната активност нараства?
2. Как изглежда статистическата аномалия?
Сега погледнете дясната графика за Русия и зелената линия на управляващата партия „Единая Россия“ от последните избори.
В определени интервали на много висока избирателна активност се наблюдава рязък пик, съчетан с необичайно голям брой гласове за управляващата партия.
Това е характерен сигнал, който се изследва чрез методите за статистическо откриване на изборни манипулации, включително метода, свързван с руския физик Сергей Шпилкин.
Каква е логиката?
Ако в дадена секция незаконно бъдат добавени бюлетини за определена партия, могат едновременно да се увеличат отчетената активност и броят на гласовете за тази партия. При достатъчно голям мащаб подобна намеса може да остави видима статистическа следа.
Разбира се, графиката не доказва сама по себе си как точно е възникнала всяка аномалия. Тя обаче може да покаже къде са необходими допълнителни проверки на протоколите, бюлетините и обстоятелствата около гласуването.
3. А защо не прилагаме такъв анализ и в България?
Когато стотици хиляди хора гласуват, резултатите могат да бъдат изследвани не само чрез социологически анкети, но и чрез математически и статистически методи.
Тези методи не могат автоматично да обявят едни избори за честни или фалшифицирани. Те могат обаче да открият необичайни зависимости, да посочат конкретни секции за проверка и да помогнат да се оцени мащабът на възможните манипулации.
Какво пречи и у нас след всяко национално гласуване да се извършва публичен, независим и възпроизводим статистически анализ на резултатите по секции?
Не трябва да се доверяваме сляпо нито на политиците, нито на социологическите агенции. Трябва да изискваме данни, методика и проверими изводи.
Може ли в България да се въведе задължителен математически анализ на изборните протоколи след всеки вот? Какво мислите вие?
.
П.Стаматов
.
