.
Колко точно „сложно“ е за един гражданин да взема решения за своята общност? Докато у нас политическата система рядко допуска пряко допитване до гражданите, а референдумите остават по-скоро изключение, в редица демократични държави избирателите гласуват не само за политически представители, но и по десетки конкретни обществени въпроси.
Политологът и изследовател на пряката демокрация Даниела Божинова* представя ироничен, но изключително съдържателен поглед към разликите между българската и американската изборна практика. Публикуваме нейния коментар без съкращения:
Провокативният коментар на Даниела Божинова
„Цялата галимация, струваща милиони и сложна организация с хора и машини за президентските избори у нас е за да може избирателят да натисне веднъж върху екрана. И изборът приключва.
Чудя се да съм благодарна ли на нашия политически елит, че по никакъв начин не ме натоварва да избирам много изборни длъжности. От време на време избирам един президент и няколко депутата от моя МИР и после те горките имат грижата и за съдебната система, и за регулаторите, и за всичко – те ги избират.
Да не говорим колко щеше да ни е трудно да четем и да мислим как да отговаряме на въпроси, ако си бяхме позволили да имаме референдуми в същия изборен ден. Слава богу последният беше преди 10 години и няма никакви изгледи за нови.
Съчувствам на американците! Предстоят им избори на 3 ноември и макар да са средносрочни, пак ще трябва да вземат толкова много решения с една интегрална бюлетина.
Ето пример за такава бюлетина:
(С нея са гласували на миналите средносрочни избори хората в окръг Мълтнома, Орегон.)
.
.
.
- Общо 26 избора
- Избираш цели 15 различни длъжности.
- Отговаряш на цели 11 въпроса или 11 референдума, от тях 4 щатски и 7 на окръжно ниво!
Нали разправят, че обикновените американци са тъпи? И как се оправят с тия сложни бюлетини? А и техният политически елит вместо да им каже, че са тъпи, иска тяхното съгласие – 9 въпроса са поставени на референдум от законодателния орган! Също им позволяват сами да поставят на референдум предложения за промяна на конституцията на щата – 2 броя в тази бюлетина.
Ето и малко инфо за темите на референдумите от бюлетината: да финансират ли ремонта на колежа със заем, платим от точно определен данък, да затегнат ли още достъпа до оръжие, да създадат ли служба омбудсман, да променят ли начина на инспектиране на затворите, да гласуват ли негражданите и др. И ужас! – искат ли да променят избирателната система на ниво окръг с такава, която подрежда кандидатите по предпочитание!
Проверих – приели са новата система за гласуване с 69% одобрение и се оказва, че през 2026 г. започват да я използват!“
Иронията на Божинова поставя един основен въпрос
Доколко нашата политическа система наистина се доверява на избирателя?
Когато гражданите получават възможност да избират политически представители, но рядко могат пряко да се произнасят по конкретни политики, данъци, местни правила и важни обществени теми, демокрацията остава до голяма степен представителна, а гражданското участие – ограничено.
Примерът от окръг Мълтнома, Орегон, показва, че избирателите могат да бъдат ангажирани с много повече от избора на политически представители. Те могат да решават конкретни обществени въпроси и дори да участват в промяната на самата избирателна система.
Особено интересен е примерът с Ranked Choice Voting – система, при която избирателите подреждат кандидатите по степен на предпочитание. Според коментара на Божинова тя е получила 69% подкрепа и предстои да бъде приложена от 2026 г.
Време е да спрем да гледаме на пряката демокрация като на „заплаха“ или „излишно натоварване“, а да я припознаем като важна част от една зряла демократична система.
А вие как мислите? Готов ли е българският избирател да гласува по десетки конкретни въпроси в един изборен ден, както правят гражданите в някои американски щати и общини? Или сме свикнали да оставяме почти всички решения в ръцете на избраните от нас представители?
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Даниела Божинова е Фулбрайт изследовател на пряката демокрация и доктор на политическите науки. Тя е автор на книгата „Хората решават. Референдуми, инициативи и отзоваване в САЩ“ (КК „Труд“, 2014 г.) и съпредседател на „Зелените“ в България.
.
About the Author
