.
Как държавата планира да подкрепя българските общности зад граница, неделните училища и българските медии извън страната? Бързият ни преглед на проектобюджета показва отделни финансови ангажименти, но няма достатъчно ясно разписана политика за българските медии в чужбина. Ще се радваме депутатите да ни докажат, че сме в заблуждение или сами да преосмислят политиките си в краткия срок между двете четения на проекта в парламента.
1. Бюджетът за 2027 г. и мястото на българите зад граница
На 6 ноември 2026 г. в Аулата на Университета за национално и световно стопанство в София бе представен проектът на държавния бюджет за 2027 г. от премиера Румен Радев и представители на правителството.
Проектобюджетът предвижда постепенно ограничаване на бюджетния дефицит – от 5,5% през 2026 г. до 3,5% през 2027 г., 3,1% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г. Разходите остават над 40% от брутния вътрешен продукт.
Сред посочените приоритети са увеличаване на капиталовите разходи за отбрана с 418 млн. евро, придобиване на шест противопожарни самолета и кораб за търсене и спасяване, допълнителни 50 млн. евро за Националната детска болница, както и разширяване на данъчните облекчения за деца.
Но какво място заемат в тази финансова рамка българските общности зад граница? Каква подкрепа се предвижда за техните организации, училища и медии?
2. Средства за българските общности зад граница
В бюджета на Министерството на външните работи е предвидена сумата от 840,4 хил. евро по направление „Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница“.
Тази сума представлява приблизително 0,57% от общия бюджет на министерството, който е 146 085,5 хил. евро.
За сравнение, в бюджета са посочени и средства за други направления: 144 260,6 хил. евро за активна дипломация и 984,5 хил. евро за публична дипломация.
Важен въпрос е как тези средства ще бъдат разпределени. В представената бюджетна информация не се вижда достатъчно подробна разбивка по организации, държави, програми и конкретни дейности.
Това затруднява преценката каква реална подкрепа ще получат българските дружества, културните центрове и другите организации на сънародниците ни зад граница.
3. Подкрепа за българското образование в чужбина
В проектобюджетните мотиви е посочена сума от 2,2 млн. евро за българските неделни училища зад граница.
Това е конкретен финансов ангажимент към една от най-важните дейности за съхраняване на българския език, култура и национална идентичност извън пределите на страната.
В същото време подкрепата за образованието не изчерпва потребностите на българските общности зад граница. За устойчивото им развитие са необходими още културни, информационни и организационни инициативи.
4. Българско висше образование в Молдова
В проектобюджета е посочено финансиране в размер на 1 364,8 хил. евро за филиала “Григорий Цамблак” в Тараклия, Молдова, на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Това е важен ангажимент към българското образование и към историческата българска общност в Молдова.
5. Министерството на културата и българското присъствие зад граница
В бюджета на Министерството на културата е предвидена значителна сума за политиката в областта на съвременното изкуство в България и чужбина – 253 397,1 хил. евро.
Тази обща бюджетна позиция обаче не дава достатъчно ясна представа каква част от средствата ще бъде насочена към български културни инициативи извън страната. Нека припомним, че според отговор на питане на Еврочикаго по ЗДОИ, за миналата 2025 година от министерството отговориха (цитат): “От Министерството на културата не са отпускани средства от държавния бюджет за 2025 г. за пряко подпомагане на български организации, неделни училища, сдружения, медии и др. зад граница.”
6. Какво предвижда бюджетът за българските медии в чужбина?
Това е един от най-съществените въпроси в настоящия преглед.
В разгледаните бюджетни документи не се открива ясно обособена бюджетна програма или отделна финансова позиция, предназначена конкретно за подкрепа на българските медии зад граница.
Това не означава непременно, че български медии в чужбина не могат да получават подкрепа по съществуващи програми. Означава, че в прегледаните документи не е посочен достатъчно ясно отделен финансов ресурс, насочен именно към тях.
За сравнение, в мотивите към бюджета са посочени следните средства за националните обществени медии и Българската телеграфна агенция:
– Българска национална телевизия – 51 145,9 хил. евро;
– Българско национално радио – 38 449,3 хил. евро;
– Българска телеграфна агенция – 8 688,4 хил. евро;
– Съвет за електронни медии – 2 058,3 хил. евро.
Общата сума за БНТ, БНР и БТА е приблизително 98,3 млн. евро.
Това са средства за национални институции с различни функции и отговорности. Сравнението не означава, че техните бюджети могат пряко да се съпоставят с потребностите на българските медии зад граница. То показва мащаба на публичното финансиране на националната медийна инфраструктура и поставя въпроса дали българските общности извън страната имат достатъчно устойчив информационен ресурс.
7. Какво показват мотивите към проектобюджета?
Мотивите към проектобюджета са обемист документ – 201 страници. В тях са описани различни политики, цели и финансови параметри.
В прегледаните документи обаче не се откроява конкретна и ясно разписана политика за системна подкрепа на българските медии зад граница.
В двустраничната финансова обосновка е посочено, че проектът не води до допълнителни разходи, трансфери и други плащания и няма въздействие върху държавния бюджет.
8. Обобщение: какво е предвидено и какво остава неясно?
От прегледа на наличните бюджетни документи могат да бъдат откроени следните суми и изводи:
– 2,2 млн. евро – посочени в мотивите за българските неделни училища зад граница;
– 840,4 хил. евро – бюджетна позиция на МВнР за подкрепа на българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница;
– 1 364,8 хил. евро – средства за филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия;
– 253 397,1 хил. евро – обща бюджетна позиция на Министерството на културата за политика в областта на съвременното изкуство в България и чужбина, без ясно посочена в разгледаната информация разбивка за дейностите зад граница;
– около 98,3 млн. евро – общо посочените средства за БНТ, БНР и БТА.
За българските медии зад граница в прегледаните документи не е открита отделна, ясно обозначена бюджетна позиция.
9. Въпроси, на които държавата трябва да отговори
Представените данни поставят няколко конкретни въпроса:
- Каква част от предвидените 840,4 хил. евро за подкрепа на българските общности зад граница ще бъде насочена към техните организации и по какви критерии?
- Предвижда ли се създаването на отделна програма за устойчиво подпомагане на българските медии извън страната?
- Какви средства са били предоставени за тази цел през предходните години и какви резултати са постигнати?
- Как правителството оценява ролята на българските медии зад граница за съхраняването на езика, културата и връзката между България и българските общности по света?
10. Заключение
Българските общности зад граница не са само историческа памет или демографски статистически факт. Те са част от българското общество и важен ресурс за културното, образователното и международното присъствие на България.
Подкрепата за неделните училища, образователните и културните инициативи е необходима. Но също толкова важно е да се изгради устойчива среда за българските медии зад граница – медии, които информират сънародниците ни, поддържат връзката им с България и съхраняват българския език в различни части на света.
Въпросът не е само колко средства са предвидени в един бюджет. Въпросът е дали България има последователна и дългосрочна политика към своите граждани и общности извън държавните граници.
Кога подкрепата за българите зад граница ще се превърне от отделни бюджетни позиции в ясна, последователна и финансово обезпечена държавна политика?
Още по темата и хронология на държавната помощ до сега може да намерите ТУК.
.
About the Author
