.
Забравената България зад граница: Сагата за подпомагането на български медии и организации зад граница и обещания, чакащи вече второ десетилетие
Въведение
- Поне 2,4 милиона души с български документи живеят извън България, а държавата още няма постоянен механизъм за подкрепа на техните медии и организации.
- Идеята се връща в парламента от 2015 г. насам. Предложенията за 1 милион лева (2016 г.) и за 100 хиляди лева (2019 г.) са отхвърлени от бюджетна комисия и пленарна зала. Първите 200 хиляди лева за медии влизат в бюджета едва през 2022 г.
- Единствената досега целева програма за медиите на новата емиграция (2022–2023 г.) отпуска 350 хиляди лева. От над 140 кандидати са одобрени около 40.
- Програмата за 2026–2028 г. предвижда 92 000 евро за 2026 г., 110 000 за 2027 г. и 140 000 за 2028 г., като сумите за последните две години са индикативни.
- Избраният за вицепрезидент Кирил Вълчев каза в първото си телевизионно интервю след изборите, че българските медии по света трябва да се подкрепят системно, а средствата да са заложени в бюджета за години напред.
Една друга България, която не живее в България
Има една България, която не живее в България.
Тя е в Чикаго и Торонто, във Виена и Лондон, в Айндховен и Никозия, в Будапеща и Загреб, в Тараклия и Корча, в Скопие и Белград, в Одеса и Кишинев. Тя е поне 2,4 милиона души с български документи – колкото още половин България. А по някои сметки – и повече.
Тази България изпраща у дома пари, които надхвърлят най-големите чужди инвеститори. Тя строи къщи, издържа родители, плаща данъци, купува, инвестира, връща се, пак заминава. Тя е най-големият нетен донор на държавата.
А в замяна от бюджета на тази държава получава почти нищо.
Това не е метафора. Това е документирана история. История, която Eurochicago следи от 2015 година насам, заседание след заседание, бюджет след бюджет, обещание след обещание. Историята на една държава, която 11 години обяснява на собствените си граждани зад граница, че са ѝ скъпи, и 11 години не намира за тях 1 милион лева. После не намира и 100 хиляди.
Това е историята, която следва.
2015: „Ще направим отделна дискусия“
Всичко започва с едно добро намерение.
На 2 юли 2015 г. в Народното събрание се провежда съвместно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина и Комисията по култура и медии в 43-ото Народно събрание. Темата е звучна: „Достъп до медии на българските общности, за да се осигури висока степен на информираност за обществения живот в България, и възможности за отразяване на техните проблеми в националните медии“.
Председателят Румен Йончев още в началото поставя рамката:
„Ще говорим само за българските медии, работещи от България.“
Въпреки интереса от медиите на българите в чужбина. Въпреки че те са там. Въпреки че са дошли с писма.
„Те заслужават уважение… Но ние искахме да започнем… с медиите в България. Не искаме да пренебрегваме българските медии в чужбина. Ще направим може би отделна тема, отделна дискусия.“
Самата дискусия обаче опровергава решението. Първият говорител, заместник-министър Румен Александров, говори за малцинствените медии в Сърбия. После председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов казва, че има сериозен проблем в Сърбия – малцинството може да остане без собствено радио и телевизия.
Директорът на БТА Максим Минчев обръща разговора точно там, където трябва:
„За мен въпросът е по-скоро как да подкрепим българските медии в чужбина, които могат да имат много по-голямо влияние върху българските общности на място.“
Преди 15 години, казва той, е чакал на летището да вземе вързоп вестници. Днес българите имат интернет и могат да гледат българска телевизия, така че няма защо да се носят вестници с нова логистика. Преди 10 години, през 2005 г. в София, е била първата среща на българските медии. Тогава са преброени над 80.
На заседанието има и две писма – от „Български хоризонти“ – Канада на Максим Божилов и от Eurochicago.com на Петър Стаматов, изпратени дни преди това. Георги Лозанов предлага отворена програма.
Отделната дискусия за медиите в чужбина така и не се състоява. Обещанието остава.
2016: 1 милион, който парламентът не подкрепи
Темата се обсъжда в самата Комисия още през юни 2016 г., когато тя разглежда възможностите за подпомагане на български организации в чужбина. Комисията възлага на ДАБЧ да изготви програма с критерии.
В края на ноември 2016 г., на второ четене на Държавния бюджет за 2017 г., в пленарна зала влиза предложение, подписано от петима депутати – членове на Комисията: Стефан Кенов (БДЦ), Юлиан Ангелов (ПФ), Борислав Миланов (РБ), Станислав Станилов („Атака“) и Борис Станимиров (РБ). То идва след съвместно писмо на Eurochicago и „Български хоризонти“ до Комисията по политиките за българите в чужбина и до Комисията по култура и медии.
Предложението е за 1 милион лева за подкрепа на българските организации и медии в чужбина. Парламентът не го подкрепя.
Юлиан Ангелов казва тогава в залата нещо, което ще се повтаря през следващите години като рефрен:
„… тези средства … бяха отхвърлени от българското Народно събрание, което според мен е недопустимо, защото в крайна сметка ние, като български парламент, сме длъжни да осигурим средства за съществуване на тези български организации зад граница, без значение къде се намират те по света. До момента по никакъв начин, през нито една институция няма как те да бъдат финансирани. … а както знаем, по-голямата част от българския народ, не само българските граждани, живее зад граница.“
1 милион лева. За над 1 000 организации в 64 държави. По 1 000 лева на организация. Парламентът казва „не“.
2017: Мярка 42 – записана и забравена
На 2 август 2017 г. Министерският съвет приема „Програма за управление на правителството на Република България за периода 2017–2021 г.“ – 20 области, 65 приоритета, 902 мерки. Сред тях е Мярка 42: „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България“.
Записана е. Черно на бяло, в правителствена програма.
Темата се връща в Комисията през октомври 2017 г., заедно с промените в Закона за българите, живеещи извън Република България. На 14 ноември 2017 г. представители на български медии зад граница изпращат писмо до президента, Министерския съвет, Народното събрание, двете комисии, ДАБЧ и Асоциацията на българските медии по света. Подписали са го Петър Стаматов (EuroChicago.com, Чикаго), Максим Божилов („Български хоризонти“, Торонто), Светла Кьосева („Хемус“, Унгария), Елица Ценова (Melange Bulgaren, Виена), Александър Димитров (ГЛАС ПРЕС, Босилеград), Евелина Швидченко (ТВ предаване „На Буджакска вълна“, Кишинев) и Мария Попова („Обозрение плюс“, Украйна).
Писмото пита дали 2-та милиона, предложени от самата ДАБЧ за 2018 г., ще бъдат отпуснати. И настоява подпомагането да става по ясни критерии, правила и гаранции за отпускането и изразходването на средствата. Малко по-късно Бюджетната комисия на 44-ото Народно събрание, както и при 43-ото, не подкрепя средства за организации и медии зад граница.
Мярка 42 остава само на хартия.
2018: Депутатите се оказват изненадани
Година по-късно, на 31 октомври 2018 г., Комисията заседава по проектобюджета за 2019 г. Гост е основателят на Eurochicago Петър Стаматов. Той пита членовете на Комисията от управляващата коалиция защо не се изпълнява Мярка 42. Оказва се, че за мнозина депутати е изненада, че такава мярка изобщо съществува в четиригодишната програма на кабинета.
Депутатът от БСП Георги Йорданов предлага между първо и второ четене да се внесе предложение за фонд за финансиране на проекти на български организации и медии зад граница. Председателят на Комисията Андон Дончев предлага извънредно заседание на следващия ден. То не се състои. Няма кворум.
Проектобюджетът за 2019 г. предвижда средства за българските училища в чужбина, българските лекторати и ДАБЧ. Няма пари за българските организации и медии в чужбина. В бюджета на МВнР също традиционно няма отделен ред или приоритет за българските общности.
Приоритетите на Бюджет 2019 са социална политика, образование, отбрана и доходна политика. Дефицитът е 0,5% от БВП, а разходите за отбрана са 1 839,3 млн. лв. (1,58% от БВП). За българите в чужбина – нула.
2019: 100 хиляди лева – 8 гласа „за“
Историята се повтаря, само цифрата става по-малка.
Около двайсет дни преди гласуването, на медийна среща в Тирана, организирана от БТА, Петър Стаматов обсъжда темата публично с депутата Тома Биков (ГЕРБ). Записът е запазен.
На 20 ноември 2019 г. в кулоарите на парламента Eurochicago пита депутатите за предложение с вх. № 954-04-193/20.11.2019 г., внесено чрез председателя на парламента Цвета Караянчева до председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова. То предвижда програмен елемент „За финансово подпомагане на български културни организации и медии в чужбина“ в подпрограма на ДАБЧ. Автор е председателят на Комисията Андон Дончев заедно с други депутати. Преди това предложението е обсъдено в Комисията и изпратено до Министерския съвет чрез писмо до вицепремиера по българите в чужбина Мариана Николова. Второто четене е насрочено за 3–4 декември.
Отговорите в кулоарите са като огледало на системата:
- Тома Биков (ГЕРБ): предложението не може да мине в този вид.
- Александър Сиди (Обединени патриоти): ще се консултира с Борис Вангелов, бивш председател на ДАБЧ.
- Борис Вангелов: ще подкрепи, както винаги, но не вярва, че ГЕРБ ще го подкрепи.
- Юлиан Ангелов (Обединени патриоти): ще подкрепи и споменава други пътища – проекти на МВнР и постановления на Министерския съвет.
- Андон Дончев: ще говори с представителя на „Воля“ в Бюджетната комисия.
- Дора Янкова (БСП): ще подкрепи.
- Цвета Караянчева (ГЕРБ): учтиво изслушва и препраща към Менда Стоянова.
- Менда Стоянова: говори за други предложения за НПО, за които уж нямало наредба.
На 28 ноември 2019 г. Комисията по бюджет и финанси разглежда предложението на второ четене на Бюджет 2020. То е скромно до болка: 100 хил. лв. в бюджета на Министерския съвет, към ДАБЧ, за частично подпомагане на български организации и медии в чужбина, по критерии и процедури, предложени от ДАБЧ и приети с решение на Министерския съвет. Технически: числото „118 730,2“ в чл. 6, ал. 1, т. II „Разходи“ да стане „218 730,2“, а „14 189,70“ в ал. 2, т. 7 – „114 189,70“.
Работната група не го подкрепя. Гласуване: „за“ – 8, останалите против. Не е прието. Менда Стоянова обяснява, че бюджетът на Министерския съвет за 2020 г. е увеличен с 23 млн. 644 хил. лв. спрямо 2019 г. и според нея 100-те хиляди могат да дойдат от това увеличение, без да се записват специално.
Тогава Eurochicago прави сметката, която и до днес никой не е опровергал: ако има пари за коледни бонуси от 6 000 лв. на депутат (240 × 6 000 = 1 440 000 лв.), средства за 100 хил. лв. за частично подпомагане на над 1 000 организации в 64 държави биха се намерили. 100 000 / 1 000 = 100 лв. на организация.
Прецедентът е от 43-ото Народно събрание: предложението на Стефан Кенов и други за 1 млн. лв. не е подкрепено от Бюджетната комисия. В пленарна зала го подкрепят само 18 депутати – шестима от Реформаторския блок, шестима от Патриотичния фронт, четирима от АБВ и двама от БДЦ-НС. Нито един от ГЕРБ.
Изводът на Eurochicago през декември 2019 г. е горчив и точен:
„В това и в предходното 43-то Народно събрание нито едно от предложенията не е подкрепено от Бюджетна комисия, нито от пленарна зала. Въпреки специалната Мярка 42 … подпомагането на над 1 000 организации/медии не е приоритет. НЯМА национална политика. Много управници смятат, че дали българските медии в Украйна ще оцелеят, е въпрос само за украинските власти, в Чехия – за чешките власти, в Унгария – за унгарските власти. Затова много организации/медии ще продължат да се издържат сами.“
2020: Фондът, който не се случи
През ноември 2020 г. Комисията по политиките за българите в чужбина обсъжда предложение на „Българска национална платформа“ за държавен фонд за финансово подпомагане на организации на българите зад граница. Председателят Елена Пешева казва, че подобни идеи се предлагат в Комисията ежегодно във връзка с бюджета. Според нея, независимо от кризата с коронавируса, трябва да се върви към отпускане на средства за медиите и организациите зад граница – дали като фонд, или чрез постановление на Министерския съвет, по което те да кандидатстват. Тя припомня, че миналата година Андон Дончев е предложил да се започне с минимум 100 хил. лв. и сумата да расте поетапно.
Спас Ташев мотивира предложението със ситуацията в Северна Македония. По думите му повечето медии там са контролирани от външни държави, а пробългарските организации нямат начин да отстояват обективна позиция. Фондът би могъл да се използва и за закупуване на права за разпространение на българско съдържание. По думите му идеята има подкрепа и от президентската институция, и от българската емиграция.
Фонд не се създава.
2021: Въпросът остава на дневен ред
В отчета на Комисията към 44-ия парламент през март 2021 г. председателят Елена Пешева признава, че сред предизвикателствата, които остават на дневен ред, е отделянето на средства за финансиране на проекти на български НПО и медии зад граница.
2022: Първите 200 хиляди, отвореното писмо и агенция, която не може да подписва
На 16 март 2022 г. постоянният секретар на МВнР Иван Кондов съобщава пред Комисията, че за програмата за историческите общности са предвидени 800 000 лв. По същото заседание става ясно, че за първи път в Държавния бюджет са гласувани и 200 000 лв. за подкрепа на българските медии зад граница. Кондов посочва и основния проблем: парите по програмата за историческите общности всяка година се предоставят с постановление на Министерския съвет и закъсняват – за 2020 г. са получени в средата на годината, за 2021 г. през ноември.
Още тогава Eurochicago отбелязва, че подпомагането на медиите ще се случи за първи път и няма яснота какъв ще бъде подходът. През май 2022 г. председателят на Комисията Антоанета Цонева пита МВнР дали тези 200 000 лв. са за медиите. Кондов потвърждава, а Цонева изразява недоволство от бавните темпове: вече е средата на годината, а процедурата за разпределение тепърва предстои.
След това заседание български медии, базирани в Испания, Чехия, Кипър, Австрия, Аржентина, Нова Зеландия, Гърция, Румъния, Швейцария, Хърватия, Украйна, Сърбия, Великобритания и САЩ, излизат с отворено писмо. В него настояват посланиците, генералните консули и другите служители на МВнР да имат само техническа роля, а медиите да не бъдат поставяни в зависимост от дипломатическите представителства. Искат пълна прозрачност кои медии получават средства, колко и по какви критерии.
Тъй като държавата още няма изготвени обективни критерии, медиите предлагат свои – примерни, за първата година:
- Списание: да е излизало през последните 3 години поне 4 пъти годишно и да е регистрирано в каталога на съответната държава (с ISSN).
- Вестник: да е излизал през последните 3 години поне 2 пъти месечно (24 пъти годишно) и да е регистриран в каталога на държавата.
- Сайт: да съществува поне 3 години и да има поне 15 публикации месечно, свързани със съответната българска общност и с България.
- Радиопредаване: да съществува поне 2 години, с поне 24 излъчвания годишно.
- Телевизионно предаване: да съществува поне 2 години, с поне едно излъчване месечно.
Изключения се допускат с изрична обосновка – за единствената българска периодична медия в съответната държава и за медии в райони с военни или хуманитарни кризи. Критерии, значи, има още от 2022 г.
В средата на годината идва и другата новина. Българите в чужбина са, според официалните институции, колкото тези в България – поне 2,4 млн. с български документи за самоличност. За работа с тези милиони държавата е определила агенция с под 30 служители и около 100 дипломатически мисии, средно по 5–6 души всяка. Нужни са обща държавна стратегия за „втората България“, промяна на остарелия Закон за българите, живеещи извън Република България, и реална помощ за организациите по света.
Най-после гласът е чут: в бюджета са заделени средства за някои организации от историческата диаспора, а после и 200 хил. лв. за български медии в чужбина, които според БТА са над 50. Сравнението, което Eurochicago прави тогава, и днес звучи като шамар: по-малката ни съседка Северна Македония заделя за само една организация в САЩ с 16 служители бюджет от 4 млн. долара.
На 17 май 2022 г. на публично обсъждане са представени изводите от оценката на Закона за българите, живеещи извън Република България, от Националния център за парламентарни изследвания. Говори се за нов, модерен закон. ДАБЧ се преструктурира: вече е към МВнР и се нарича Изпълнителна агенция. Предишният председател Тодор Ванчев е освободен след заседание на МС на 1 юни. След оставката на министър Теодора Генчовска Агенцията наистина не може да работи – няма кой да подписва документи. Най-високият пост е главен секретар, без право на подпис, и не е ясно кой разпределя задачите на останалите около 25 служители.
Изводът през юни 2022 г.:
„Докато имаше политически консенсус за нов закон и бюджетни средства, надеждите отново може да се окажат напразни. За САЩ средствата не са жизненоважни, но за българите в Украйна средствата трябва да се разпределят веднага, но кой ще го направи? Надеждата е Агенцията да проработи.“
2023: Първият и единствен път, включващ емигрантски медии и организации
На 2 март 2023 г. МВнР обявява края на подбора по Програмата за подпомагане на българските медии и организации в чужбина 2022–2023 г. Това е първата такава програма, инициирана от МВнР, одобрена с Решение № 844 на Министерския съвет от 28.10.2022 г.
Финансирането е 200 000 лв. с Постановление № 350 плюс допълнителни 150 000 лв. от бюджета на МВнР за 2023 г., общо 350 000 лв. Интересът е огромен: над 140 проекта от 38 държави. Проектите се подават чрез дипломатическите и консулските мисии, класират се първо от посолствата, после от специална комисия на МВнР. Списъкът на одобрените проекти е изпратен само на съответните посолства. Публичен списък няма.
Програмата става възможна благодарение на Антоанета Цонева, председател на Комисията в 47-ото Народно събрание, която се бори за 200 хил. лв. за медии в чужбина и за задължителна предварителна оценка на въздействието на законопроектите върху българите в чужбина.
Успоредно тече програмата за историческата диаспора, пилотна от 2020 г.: 500 хил. лв. и 30 проекта през 2020 г., 600 хил. лв. и 40 проекта през 2021 г., 800 хил. лв. през 2022 г.
Eurochicago отбелязва и разминаване в данните: по първоначалната информация на МВнР от декемврийски брифинг са 125 проекта от 25 държави, а по-късно съобщение от 27 февруари говори за над 140 от 38. Няма официална информация какво става с над 500 000 лв. за общностни организации. Публичност има само за 200 хил. лв., определени първоначално за медиите.
На 30 май 2023 г. в 49-ото Народно събрание е представена визията на МВнР за програмите за българските общности и ролята на ИАБЧ. Присъстват министърът на МВнР Иван Кондов, Десислава Иванова, Желязко Радуков, от ИАБЧ Райна Манджукова и Валери Радолов. В Комисията има 2 депутати от ГЕРБ-СДС, 4 от ПП-ДБ, 2 от „Възраждане“ и 1 от БСП. Няма ДПС и ИТН.
Министър Иван Кондов казва открито:
„Финансирането на настоящите програми ще отиде главно за традиционните български общности на Балканския полуостров, плюс Украйна и Молдова. За новата българска диаспора няма достатъчно средства в настоящия бюджет, ще се търсят възможности/механизми за увеличение.“
„За новите общности де факто финансирането е много оскъдно и досега почти нямахме финансиране.“
За медийната програма:
„Само програмата … направена благодарение на г-жа Цонева, миналата година, за медийна подкрепа. Програмата беше 200 хил. лв. За съжаление, тя е еднократна, засега не е предвидено да се повтаря, въпреки че ще се опитаме … много полезен инструмент, много голям интерес – над 140 проекта. За съжаление не можахме да одобрим толкова много. Мисля, че само 40 проекта в крайна сметка бяха одобрени.“
За основната програма за традиционните общности: създадена през 2020 г., започва с 500 хил. лв. и постепенно расте до 800 хил. лв. през 2022 г. За 2023 г. бюджетът иска 1 млн. лв. „Не е голяма, засега стига повече да държи тези организации живи, отколкото да работят и да постигат конкретни резултати.“
Механизмът е следният: посолствата събират проектите и правят първото сито, после две дирекции на МВнР – „Югоизточна Европа“ и „Източна Европа и Централна Азия“ – правят допълнителна оценка и приоритизация. Одобрените от министъра проекти се внасят за одобрение в Министерския съвет.
Изводът на Eurochicago през 2023 г.: първата стъпка е направена, но сагата продължава, докато съседите, включително Северна Македония, заделят десетки милиони за политики към диаспорите си.
Юли 2023: Никой не пита за медиите
На 11 юли 2023 г. Комисията заседава извънредно по проекта за Държавен бюджет 2023 (№ 49-302-01-44, внесен на 5 юли, първо четене). Присъстват заместник-министри на МОН, на културата и на МВнР, експерти от Министерството на финансите и директорът на ИАБЧ Райна Манджукова.
Ключовото изречение в материала на Eurochicago е едно: никой не повдига въпроса дали програмата за българските медии в чужбина, изпълнена за първи път, ще продължи, или ще остане еднократна. Гласуване: за – 5, против – 3, въздържали се – 0.
Заместник-министърът на МВнР Елена Шекерлетова говори за „хронично недофинансиране“. Бюджетът номинално възстановява нивото от 2009 г., а извън бюджета на МВнР, в централния бюджет, са 7 млн. 200 хил. лв. за двустранни и многостранни отношения, международни организации и подкрепа за исторически общности. МВнР ще настоява за около 1 млн. за общности в чужбина и още 1 млн. специално за българите в Северна Македония: политиката трябва да е финансово обезпечена, за да е ефективна.
Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов казва, че културните институти в чужбина, призвани да бъдат „институти на отворените врати“, заради недофинансирането са предимно със затворени врати, и моли да бъде възстановено Постановлението от 2020 г. за дейностите им – 1 млн. 160 хил. лв. За българските неделни училища в чужбина заместник-министърът на МОН Мариета Георгиева съобщава увеличение с над 1 млн. лв. до 13,6 млн. лв.
Антоанета Цонева (ПП-ДБ) ще подкрепи първото четене, но настоява ефективното управление да не е чрез постановления, а средствата на МВнР да са част от бюджета. Костадин Костадинов („Възраждане“) няма да подкрепи: разпиляването на политики създава липса на единна политика и „както сме на едно мнение, така нищо не се случва от десетилетия“.
2024: 2,1 милиона на хартия и агенция с 272 хиляди
На 29 ноември 2023 г. Комисията обсъжда проекта за Държавен бюджет 2024 (№ 49-302-01-76, внесен на 24 ноември, първо четене). Заместник-министър Тихомир Стойчев съобщава: за историческите общности – 500 хил. лв. през 2020 г., 1 млн. лв. през 2023 г., а в проекта за 2024 г. – 2 млн. 100 хил. лв.
Антоанета Цонева разкрива механизма: 2,1 млн. се харчат с постановление на МС, но парите всъщност не са в бюджета на МВнР. На разположение са на министъра на финансите, а МВнР трябва да ги поиска. Тя винаги е настоявала парите да са в бюджета на МВнР, но това никога не се е случвало. Стойчев потвърждава: от Централния бюджет, с постановление, на проектна основа.
Директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова представя цифрите на Агенцията. Бюджетът за издръжка за 2023 г. е 272 хил. лв., от които около 150 хил. за дейност, а останалото е за ток, охрана и коли. В Агенцията работят 25 души, 15 от тях с общностите по света – за 993 организации в 51 държави. Увеличението за 2024 г. е само 14 хил. лв., докато историческата програма се удвоява. Агенцията иска минимум 112 хил. лв. за програма – 30% от заложеното първоначално в проекта на МВнР, но върнати от Министерството на финансите. Точка 4.8.1 от правителствената програма за юни 2023 – юни 2024 г., „Кадрово и финансово укрепване на ИАБЧ“, не е изпълнена. Пътуването ѝ до Германия е изцяло платено от училище „Дора Габе“ – „Много ме е срам.“ Грубата сума за посещенията, които Агенцията трябва да направи през следващата година, е 164 хил. лв. – невъзможна с бюджет от 272 хил.
Цонева предлага 100 хил. лв. от 2,1 млн. да отидат за Агенцията. Депутатът Валентина Димова отбелязва, че МОН финансира сравнително добре училищата, а МВнР е заделило добра сума за проекти, но за подкрепа на културата не се вижда нищо.
Културният център в Тараклия: Костадин Костадинов пита къде са парите за Българския културен център в Тараклия, гласуван с консенсус през януари 2023 г. Отговорът на Хачерян е, че до молдовския министър на културата е изпратено писмо с проект на споразумение, на което няма отговор 11 месеца по-късно. Костадинов: държавата не смята отварянето на центъра за приоритет.
Гласуване в Комисията: Бюджет 2024, първо четене – за 5, против 2.
2026: Програма 2026–2028 и въпросите, които останаха без отговор
На 15 октомври 2026 г. Петър Стаматов, главен редактор на Eurochicago, участва в заседание на Парламентарната комисия за политиките за българите в чужбина с председател Ангел Георгиев и представители на МВнР. Обсъжда се Програма за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина 2026–2028 г., одобрена с Решение № 634 на Министерския съвет от 20 август 2026 г.
Финансовите параметри, обявени от Георгиев: 92 000 евро за 2026 г., 110 000 евро за 2027 г. и 140 000 евро за 2028 г. Представителят на МВнР Васил Дурев уточнява, че сумите за 2027 и 2028 г. са индикативни, защото бюджетите още не са приети. С Постановление № 182 от 8 октомври 2026 г. са одобрени допълнителни разходи на МВнР до 92 000 евро за 2026 г.
Стаматов напомня, че въпросът е повдиган още от 2017 г., включително с тогавашния генерален директор на БТА Максим Минчев. Целта е устойчив механизъм, а не годишна милостиня.
Прецедентът е Решение № 844 на Министерския съвет от 28.10.2022 г. – първата целева програма на МВнР за медии и организации на новата емиграция. С Постановление № 350/2022 са отпуснати 200 000 лв., допълнени с 150 000 лв. от МВнР за 2023 г., общо 350 000 лв. (около 179 хил. евро). Кандидатствали са около 140 организации, финансирани са около 40.
Сред аргументите в писмото на Петранка Стаматова до 52-ото Народно събрание (вх. № ПГ-52-606-01-41) до председателя на Комисията и всички 240 депутати, преди второто четене на проектобюджета за 2026 г., са нарушаването на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България, и необходимостта от постоянен механизъм.
Текстът на Програмата не е публично достъпен. Информацията е от изказвания в Комисията и официални съобщения. Липсват публичност и прозрачност.
Две програми лесно се бъркат: широката 2026–2028 г. и другата, само за Северна Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, Косово и Албания, с отделен бюджет и конкурсна процедура. Директорът на Дирекция „Югоизточна Европа“ на МВнР Момчил Райчевски обяснява разликата. Остава безпокойството, че организациите в САЩ, Западна Европа и Австралия не са достатъчно подкрепени. Георгиев предлага МВнР да изпрати писмена информация.
Спомената е и 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща, организирана от БТА, с мото „Медии и лидери“. И точно там се ражда следващата стъпка.
Будапеща: „Медии и будители на общността“
На 21 октомври 2026 г. в Унгария се провежда третият дискусионен панел „Медии и будители на общността“ от 21-вата Световна среща на българските медии. Модератор е Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ (Унгария).
Участници:
- Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести“ (Унгария)
- Десислав Паяков, съосновател на сайта SANUS ET SALVUS (Австрия)
- Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч“ (Хърватия)
- Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айндховен“ (Нидерландия)
- Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор“ (Кипър)
- Милен Митев, генерален директор на БНР (България)
- Петър Стаматов, главен редактор на Eurochicago (САЩ)
Към края на панела се включва и Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ.
По време на панела е коментирана и идеята за създаване на Асоциация на българските медии в чужбина, мотивите и важността да има такава организация.
30 октомври 2026: Въпросите към кандидат-президентите
Около 48 часа преди изборите Инициативният комитет за създаване на Асоциация на българските медии в чужбина (АБМЧ), съставен от представители на български медии от Австрия, Великобритания, Ирландия, Кипър, Нидерландия, САЩ, Унгария и други държави, отправя три въпроса към кандидатите за президент и вицепрезидент на Република България:
- Какви действия лично бихте предприели като президент за укрепване на връзките между българската държава и българите по света? Смятате ли, че съществува неравнопоставеност в държавната политика спрямо различните български общности извън страната?
- Каква роля според Вас изпълняват българските емигрантски медии в Европа и по света?
- В най-новата история на България за първи и засега единствен път през 2023 г. български медии и организации в Америка и Западна Европа получиха финансиране от държавата. За общо 135 хил. евро свои проекти в Министерството на външните работи представиха близо 140 колектива. Бихте ли подкрепили като президент и вицепрезидент създаването на постоянен механизъм за финансиране на медии и организации на новата българска емиграция (извън неделните училища), по подобие на практиките в съседни държави като Румъния и Северна Македония?
Какво чуха българите зад граница?
„За съжаление, по време на онлайн срещата с кандидат-президентската двойка Гюров – Кандев, сред многото зададени въпроси отговор получи единствено третият въпрос.“
Към онзи момент Eurochicago все още очаква отговор на въпросите и от кандидат-президентската двойка Йотова – Вълчев.
1–8 ноември 2026: Изборът и първият отговор от Президентството
На 1 ноември 2026 г. се провежда вторият тур на президентските избори. На 3 ноември Централната избирателна комисия обявява Илияна Йотова и Кирил Вълчев за избрани за президент и вицепрезидент. Удостоверенията им ще бъдат връчени на 11 ноември.
Кирил Вълчев е генерален директор на БТА и според БНТ все още изпълнява тази длъжност. От години той е участник и модератор в дискусиите на Световните срещи на българските медии, организирани от БТА и от Асоциацията на българските медии по света. Той е и водещият на медийната среща в Тирана през 2019 г., където Петър Стаматов и депутатът Тома Биков обсъждат темата за подпомагането на медиите зад граница (записът е запазен в публикацията на Eurochicago от 2019 г.). Единайсет години след „отделната дискусия“ от 2015 г. човекът, който е водил такива разговори, е избран за вицепрезидент.
В първото си телевизионно интервю след изборите, пред БНТ, Вълчев поставя въпроса за дългосрочната подкрепа за българските медии зад граница. По думите му финансирането им не трябва да зависи от ежегодни решения и смени на правителства:
„Българските медии по света, които говорят или пишат на български език, трябва да бъдат подкрепяни системно. В момента има добри примери, има програма, която дава известно насърчение и помощ, но трябва да се мисли дългосрочно. Това трябва да бъде заложено в българския бюджет за години напред. Трябва да подходим системно. Това ще бъде голяма подкрепа за нашите сънародници по света.“
Какво трябва да се има предвид, когато четем тези думи:
- Те отговарят по същество на третия въпрос на Инициативния комитет: постоянен механизъм, вместо еднократни програми. Вълчев не посочва конкретна сума или срок.
- „Не от година на година“ има конкретно съдържание. Както посочи през 2022 г. Иван Кондов, парите по програмата за историческите общности се отпускат всяка година с постановление и закъсняват – за 2020 г. са получени в средата на годината, за 2021 г. през ноември.
- Той признава, че „има програма“, без да уточнява коя. Действащата е тази за 2026–2028 г. с 92 000 евро за 2026 г.
- Бюджетът се внася от Министерския съвет и се приема от Народното събрание. Вицепрезидентът не го съставя. Заявената позиция е на избрания за вицепрезидент. Дали ще бъде споделена от президента, правителството и парламента, предстои да се види.
Предстои да се види и друго: ще се превърне ли позицията в конкретно предложение с цифри и срокове, след като от 11 години темата е на дневен ред пред институциите.
Защо се създава АБМЧ
Предложението за учредяване на Асоциация на българските медии в чужбина (АБМЧ) е направено по време на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, како писахме по-горе.
Из преамбюла на проекта за Устав на АБМЧ:
„Водени от осъзнаването за незаменимата роля на независимите български медии, журналисти и публицисти зад граница за запазване на българския език, културно-историческа памет и национално самосъзнание сред диаспората;“
„Водени от стремежа за гарантиране на свободата на словото, високите етични и журналистически стандарти и редакционната независимост;“
„Вярвайки, че сътрудничеството, взаимната подкрепа и обединяването на усилията на българските медийни творци по света трябва да почиват върху принципите на пълно равенство, децентрализация, прозрачност и пряка демокрация;“
„Отчитайки, че българските медии и журналисти в чужбина често осъществяват своята дейност в условия на ограничени ресурси, географска разпръснатост и недостатъчно институционално представителство, считаме за необходимо изграждането на обща професионална мрежа за сътрудничество, взаимопомощ и защита на техните интереси;“
Това е логичният край на 11-годишната сага: след като държавата не създаде механизъм, медиите създават свой собствен. Прозрачността, която поискаха от държавата през 2022 г., е записана и в преамбюла на проекта на Устав на АБМЧ.
Не за да молят. А за да имат глас, който не може да бъде пропуснат – нито в комисия без кворум, нито в бюджетна комисия с 8 гласа „за“, нито в онлайн среща, в която се отговаря само на един въпрос от три.
Една сметка, която държавата не иска да направи
Нека завършим с простата сметка, която стои зад цялата тази история.
Новата емиграция – тези, които заминаха след 1989 г., след 2007 г., след 2014 г. – не са „избягали“. Те са най-големият инвеститор в България, без да се наричат така. Техните преводи са повече от най-големите чужди инвестиции за бюджета. Техните семейства живеят от тези пари. Техните къщи, имоти, бизнеси, данъци, потребление са реална икономика, която влиза всяка година, без постановления, без комисии, без кворум.
А какво получават в замяна от бюджета?
- 2016 г. – отказ за 1 млн. лв.
- 2019 г. – отказ за 100 хил. лв.
- 2022 г. – първите 200 хил. лв.
- 2023 г. – единствен път 350 хил. лв. общо, около 40 одобрени проекта от над 140
- 2024 г. – 2,1 млн. лв. за историческите общности на хартия, но не в бюджета на МВнР, а през постановления
- 2026–2028 г. – програма с 92 000 евро за 2026 г., 110 000 за 2027 г. и 140 000 за 2028 г., като последните две са индикативни
- ноември 2026 г. – публична позиция на избрания вицепрезидент за системна подкрепа, заложена в бюджета за години напред. Все още не е бюджет.
За старата диаспора – малко, късно, непрозрачно. За новата емиграция – почти нищо, еднократно, и то след 6 години борба.
Съседите – Румъния, Северна Македония – имат постоянни механизми. България има Мярка 42 – записана и забравена. Има обещание за „отделна дискусия“, дадено през 2015 г. и неизпълнено. Има агенция с 272 хил. лв. за 993 организации в 51 държави.
Въпросът вече не е дали държавата може да си позволи да подкрепи медиите и организациите на българите зад граница.
Въпросът е дали може да си позволи да не го направи.
Защото българите зад граница вече не чакат да бъдат поканени на отделна дискусия. Те създават своя асоциация. Задават свои въпроси. И ще продължат да питат – докато отговорът не стане политика, а не обещание.
Хронология накратко
- юли 2015 – съвместно заседание на двете комисии; „отделната дискусия“ за медиите в чужбина не се състои
- ноември 2016 – 1 млн. лв. не е подкрепен на второ четене на Бюджет 2017
- август 2017 – Мярка 42 влиза в управленската програма
- октомври 2018 – депутати са изненадани от Мярка 42; заседанието без кворум
- ноември–декември 2019 – 100 хил. лв., 8 гласа „за“
- ноември 2020 – идеята за държавен фонд не е осъществена
- 2022 – първите 200 хил. лв. за медии; отворено писмо с критерии от медии в 14 държави
- март 2023 – край на подбора: над 140 кандидати, около 40 финансирани
- ноември 2023 – историческата програма се удвоява до 2,1 млн. лв., през постановление
- октомври 2026 – Програма 2026–2028: 92 000, 110 000 и 140 000 евро (индикативно)
- 21 октомври 2026 – Будапеща: идеята за АБМЧ
- 1–3 ноември 2026 – избор и обявяване на Йотова и Вълчев
- ноември 2026 – Вълчев: подкрепа „системно“, заложена в бюджета „за години напред“
Източници
- Eurochicago, 2016: https://www.eurochicago.com/2016/06/podpomagane-bg-organizatsii/
- Eurochicago, 2017: https://www.eurochicago.com/2017/01/18-ot-240/ , https://www.eurochicago.com/2017/08/programa-2017-2021/ , https://www.eurochicago.com/2017/11/pismo-3/
- Eurochicago, 2018: https://www.eurochicago.com/2018/11/komisia-4/
- Eurochicago, 2019: https://www.eurochicago.com/2019/12/gerb-othvarli/ (запис от Тирана: https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2019/12/bikov2019.mp3)
- Eurochicago, 2020–2021: https://www.eurochicago.com/2020/11/d-biudget/ , https://www.eurochicago.com/2021/03/otchet-k/
- Eurochicago, 2022: https://www.eurochicago.com/2022/03/podkrepa-bg/ , https://www.eurochicago.com/2022/05/prioriteti/ , https://www.eurochicago.com/2022/05/pismo-medii-2/ , https://eurochicago.com/2022/11/medii-organizacii/
- БТА за програмата за 2022 г.: https://bta.bg/bg/bg-world/236786-poveche-pari-v-podkrepa-na-balgarskite-obshtnosti-v-balkanskite-darzhavi
- БНТ, интервю с Кирил Вълчев: https://bntnews.bg/news/kiril-valchev-ekskluzivno-pred-bnt-specheli-ideyata-za-prezidentstvo-na-saglasieto-a-ne-na-barikadata-1421197news.html
- БНТ, решение на ЦИК: https://bntnews.bg/news/cik-obyavi-iliyana-yotova-i-kiril-valchev-za-pobediteli-na-prezidentskite-izbori-1420411news.html
.
About the Author
