.
Българите зад граница очакват не обещания, а ясни ангажименти
В предстоящата неделя, 1 ноември, на балотаж за президент на България се изправят две кандидат-президентски двойки:
Илияна Малинова Йотова и Кирил Александров Вълчев — 528 951 гласа (34,76%) на първия тур;
Андрей Атанасов Гюров и Георги Димитров Кандев — 486 232 гласа (31,95%).
Но изборните резултати зад граница разкриват и една друга картина — различия в политическите предпочитания на българските общности в отделните части на света, които заслужават вниманието на кандидатите и на бъдещия държавен глава.
Географията на вота: българи в различни краища на света, различни предпочитания
На американския континент ( в САЩ и Канада) над 50% от гласувалите българи са подкрепили двойката Андрей Гюров – Георги Кандев, докато за Илияна Йотова – Кирил Вълчев са гласували около 15%. Сходно е съотношението в Австралия и Нова Зеландия — приблизително 53% срещу 15% в полза на Гюров – Кандев.
В Албания и Молдова картината е почти огледална: Йотова – Вълчев получават над 50% от гласовете, докато Гюров – Кандев са подкрепени от около 15% в Албания, а в Молдова – дори под 10%.
Тези различия сами по себе си не обясняват причините за избора на сънародниците ни. Те обаче поставят важен въпрос: доколко последователна и равнопоставена е държавната политика към българските общности по света?
Посещенията, които се помнят — и тези, които липсват
По време на мандатите си като вицепрезидент Илияна Йотова осъществи няколко посещения в Република Молдова, насочени към българската общност там и към бъдещето на Тараклийския държавен университет. Сред тях са визити през октомври 2017 г., октомври–ноември 2023 г., септември 2025 г. и септември 2026 г.
В Албания тя също посети райони с българско население, включително Голо бърдо и Кукъс, през 2017 и 2023 г.
Тези посещения са важни за поддържането на връзките с историческите български общности. В същото време Чикаго — дом на една от най-големите български общности в Северна Америка — не беше посетен от вицепрезидента. Сиъщото е положението с Канада и Австралия. (Вж. снимка с отговор на ИИ на въпрос за посещенията).
Българите в САЩ, Австралия и Нова Зеландия продължават да очакват по-видимо и последователно държавно внимание.
Преди петнадесет години авторът на настоящото обръщение постави пред тогавашния външен министър Даниел Митов и българския посланик във Вашингтон Елена Поптодорова въпроса за необходимостта от активна и системна политика към българите в САЩ. Предупреждението беше, че без трайна връзка с Родината част от сънародниците ни постепенно ще се отдалечат от нея.
Днес този въпрос е още по-важен. Ако България иска да отговори на демографските си предизвикателства и да използва пълноценно потенциала на своите граждани по света, тя трябва да разглежда диаспората не като периферна тема, а като стратегически национален ресурс.
Българските медии и организации зад граница се нуждаят от реална подкрепа
На 15 октомври, по време на заседание на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната, Петър Стаматов от Eurochicago.com постави въпроса за недостатъчната държавна подкрепа за българските организации и медии в Америка, Австралия и дори в Западна Европа (вж.линк).
Държавната политика не бива да се изчерпва с финансирането на неделните училища — колкото и важно да е то. Българските организации и независимите медии зад граница също поддържат езика, културата, обществените връзки и информираността на сънародниците ни.
По данни, представени на заседанието, програмата за подкрепа на българските общности, организации и медии в чужбина предвижда 92 000 евро за 2026 г., 110 000 евро за 2027 г. и 140 000 евро за 2028 г. Тези суми изглеждат крайно ограничени спрямо широкия географски обхват на програмата и разнообразните потребности на българските общности по света.
Съществува и проблем с географския баланс. Отделни програми на МВнР са насочени към конкретни държави и региони, сред които Северна Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Албания и Косово. Междувременно организациите и медиите на българите в САЩ, Канада, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия също имат нужда от устойчива подкрепа.
Не става дума за противопоставяне между различните български общности. Подкрепата за историческите общности е необходима и именно след посещения в НС и настояванията на екипа на Еврочикаго през 2019 г., тя стана факт. Време е да бъдат подкрепени инициативите на сънародниците ни в останалите части на света.
Необходимо е компетентните институции ясно да посочат как изпълняват задълженията си, какви средства осигуряват и какви възможности за кандидатстване съществуват за организациите и медиите зад граница.
Време е за ясни ангажименти
Броени дни преди балотажа призоваваме двете кандидат-президентски двойки да заявят конкретно каква политика ще защитават по отношение на българите зад граница.
1. Адекватно и прозрачно финансиране
Ще поемете ли публичен ангажимент да настоявате в държавния бюджет за 2027 г. да бъдат предвидени реалистични и справедливо разпределени средства за българските организации и независимите медии в чужбина — наред с необходимата подкрепа за неделните училища?
2. Ясна позиция за президентските правомощия
Ако бюджетът за 2027 г. не осигурява адекватна подкрепа за българските общности, организации и медии зад граница, каква позиция бихте заели и при какви условия бихте използвали конституционните правомощия на президента, включително правото на отлагателно вето върху приетия закон за държавния бюджет?
Очакваме не общи уверения, а конкретни принципи и ангажименти, по които гражданите да могат да оценят действията ви.
3. Открит диалог с българите по света
Кандидат-президентската двойка Гюров – Кандев вече е предвидила онлайн среща с българите зад граница. Ще следим дали тя ще даде възможност за съдържателен разговор и конкретни отговори. (Вж. на снимката.)
.
Отправяме същото предложение към Илияна Йотова и Кирил Вълчев. Интернет порталът Eurochicago.com преди е организирал и физически, и онлайн срещи с политици. Готови сме да съдействаме за организирането и разпространението на информация за такава среща, за да могат сънародниците ни от различни държави да поставят пряко своите въпроси.
4. Диаспората като тема в президентските дебати
Настояваме отношението на българската държава към сънародниците ни в чужбина — включително в по-отдалечените страни — да бъде сред съществените теми на предизборните дебати.
5. Конкретни програми на кандидатите за вицепрезидент
Обръщаме се и към двамата кандидати за вицепрезидент — Кирил Вълчев и Георги Кандев — с покана да представят за публикуване своите програми, приоритети и конкретни инициативи за работа с българската диаспора.
Българите по света не са далечни на България
Зад настоящото обръщение застават и български медии и журналисти от чужбина, участници в наскоро завършилата 21-ва Световна среща на българските медии в Будапеща, където въпросът за държавната подкрепа за медиите и организациите зад граница отново беше поставен.
.
Време е държавата да престане да дели българите. Българските общности по света имат различна история, различни потребности и различни възможности, но всички те заслужават последователно внимание и уважение.
Диаспората не иска привилегии. Иска признание, уважение и политики, които съответстват на реалния ѝпринос и потенциал.
Очакваме вашите отговори.
.
About the Author
