Илюстрация: Дечко Узунов, „Космос“
В този живот има толкова повече
от гени хилядолетни
които ни тласкат към бездни
В този живот има толкова повече
от сенки в полумрака
които имитират любов
Толкова има за сричане
Толкова има за изричане
Прозренията те прегръщат
от всеки засукан ъгъл
и после заспиват по дланите
В този живот няма нищо повече
от всичко, което Вселената
си разказва за лека нощ
Но то е толкова фино
толкова неуловимо
че трябва да протегнеш
всичките си мисли
за да го чуеш дори за миг
И докато се протягаш
към свещеното
към необозримото
може случайно
или много нарочно
да чуеш и себе си
отронен като
малка извечна сълза
върху самата длан на Вселената
.
Дарина Проданова
.